Атаката на Хамас беше като подарък за Владимир Путин. Тя дойде точно на рождения ден на руския лидер и беше добре дошла за него в момент, в който той иска да отклони подкрепата на Запада за Украйна. Конфликтът в Израел изглежда ще свърши точно тази работа.
Големият въпрос е колко заслуги да се отдаде на Кремъл за перфектната буря от нарастващи кризи. Не само в Израел, но и в Косово, Кавказ и Африка. Кризи, които се надигат върху Америка и Европа.
За мнозина е изкушаващо да гледат на Путин като на мозък или кукловод, разпалващ повече конфликти, отколкото Западът може да понесе
В интерес на истината Путин не разпали всички тези кризи, но сега той е щастлив да налее масло в огъня и да ги изиграе в своя полза. Той се наслаждава на хаоса, пишат в анализ от POLITICO. Крякащите пропагандисти на Кремъл вече разпространяват наратив, че войната в Близкия изток е победа за Русия и парите за Украйна ще пресъхнат.
„Това беше може би най-добрият подарък за рождения ден на Путин. Атаката срещу Израел ще раздели вниманието, предвид естествения САЩ. фокус върху Израел“, каза дипломат от ЕС. „Надяваме се, че това няма да има драматичен ефект върху подкрепата за Украйна. Разбира се това много ще зависи и от продължителността на конфликта в Близкия изток. Ако наистина искаме да бъдем геополитически ЕС, трябва да можем да се справяме с множество кризи едновременно.“
Във Вашингтон е предизвестено, че атаките на Хамас срещу Израел ще намалят фокуса на САЩ върху Украйна
Те са погълнати от последствията от свалянето миналата седмица на председателя на парламента Кевин Маккарти от група твърдолинейни републиканци – част от същата група на консерваторите, които се стремят да намалят помощта за Украйна. Надпреварата за наследяване на Маккарти се разгръща сега, което затруднява администрацията на Байдън да получи одобрение от Конгреса за всяка допълнителна помощ, която може да иска да предостави на Израел.
Усещайки заплахата, че Западът може да е на път да изгуби фокуса си върху Киев, Володимир Зеленски изтъкна, че поддръжниците на Хамас, Иран и Русия, са близки съюзници. Той представи борбата срещу Русия и борбата срещу ислямистките бойци като едно и също същото.
„Израелските журналисти, които са били тук, в Украйна, в Буча, сега казват, че са видели същото зло там, където дойде Русия. Същото зло. И единствената разлика е, че има терористична организация, която нападна Израел, а тук има терористична държава, която нападна Украйна.“
Как са замесени руснаците?
Да започнем с атаките на Хамас. Русия отдавна ухажва ислямистките бойци. Лидерът на Хамас Исмаил Ханийе и други официални неотдавна пътуваха до Москва. След атаките в събота руснаците побързаха да изтупат праха от старите планове да изтеглят границите на Израел обратно там, където са били през 1967 г. Външният министър Сергей Лавров каза, че създаването на палестинска държава е осуетено от „разрушителната политика“ на САЩ. Почти можеше да се чуе мъркането на задоволство, когато злорадият бивш президент Дмитрий Медведев отхвърли атаките на Хамас като „очаквано развитие“ и насочи гнева си срещу Запада.
„Вместо да работят активно за палестинско-израелското уреждане, тези идиоти (САЩ) се намесиха. Те предоставят на неонацистите в Украйна пълномащабна помощ, настройвайки двата тясно свързани народа един срещу друг“, заяви той.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков радостно заяви, че финансирането за Украйна сега неизбежно ще намалее.
„Процесът на помпане на киевския режим с оръжия от фактическа, емоционална, финансова, технологична гледна точка ще навлезе в низходяща тенденция“, каза той.
Това означава ли, че Русия е имала пряка ръка в атаките?
Това изглежда невероятно. Русия далеч не е толкова важна, колкото Иран, що се отнася до оръжията и финансирането на Хамас.
Норман Рул, бивш висш служител на САЩ служител на разузнаването, твърди, че политическата подкрепа на Москва за Хамас е насърчила групата да предприеме насилие. Но по думите му всяка руска роля извън това вероятно ще бъде скромна.
„Тази стратегия позволява на руснаците да твърдят, че подкрепят мирния процес, но последвалото насилие разстройва региона, отклонява вниманието на политиците от агресията на Русия срещу Украйна и привлича САЩ. „военноморски активи от Черно море до източното Средиземноморие“, каза той пред POLITICO.
Флиртовете с Хамас и подкрепата за палестинците също помагат на Путин в стремежа му да се представи като важен играч в глобалното пренареждане срещу Запада с Китай и Иран. Само преди дни той каза, че намерението на Русия е да „изгради нов свят“, обвинявайки Западът за войната в Украйна. Той каза, че конфликтът се води заради „принципите, на които ще се основава новият световен ред“.
Съюзникът на Русия и основен отвъдморски военен доставчик Иран със сигурност също иска нов световен ред
Но е спорно колко директно Техеран дава конкретни заповеди на Хамас. Рул се съмнява, че Техеран е участвал в оперативното планиране на нападението. Но това „показва как работи Иран и неговата роля и как използва проксита“, обясни той. Иран „създава чудовище Франкенщайн и след това го пуска на свобода в село“.
Този подход за разпалване на глобалната геополитика много подхожда на Русия.
Кризата в Кавказ
Нагорни Карабах в Южен Кавказ е друга възпламенителна точка, където критиците на Путин хвърлят вината върху него. Според тях той умишлено е разпалил кризата, която накара повече от 100 000 етнически арменци да избягат от прародината си. Бягството последва 24-часова военна атака от Азербайджан на 19 и 20 септември.
Тук картината също е сложна. В някои кръгове бедствието беше представено като знак за руска слабост. Според тя Москва вече не можеше да гарантира сигурността на арменците пред лицето на настъплението от подкрепяния от Турция Азербайджан.
Русия, от друга страна, се опитва да внуши, че умишлено е прекъснала подкрепата за карабахските арменци. По този начин те натрупват натиск върху САЩ и помощта на ЕС при изселването на бежанците. След това Москва съоби, че наказва арменския премиер Никол Пашинян. По този начин той изпадна в беда, заради това, че се отказа от съюза си с Русия, опитвайки се да тласне страната си по по-западна траектория.
В този случай е по-вероятно Путин да е изиграл роля
Малцина опитни наблюдатели смятат, че е възможно Азербайджан да изпрати свои войски без зелената светлина от Москва. Или най-малкото – без руснаците да изгладят нещата с Техеран – традиционен враг на Азербайджан, който отдавна изразява опасения относно промените на границите в Южен Кавказ.
Случайно или не, докато азербайджанските сили напредваха, руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше в Техеран за разговори с високопоставени ирански военни и служители по сигурността. Сред тях бе и Мохамад Багери, началник-щаб на иранските въоръжени сили, както и шефът на гвардейците на ислямската революция по въздухоплаването Амир Али Хаджизаде.
Не е правдоподобно да се мисли, че Нагорни Карабах се появи в дискусиите.
Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел също не оставя никакво съмнение, че смята, че бедствието в Кавказ е по вина на Путин. Той заяви, че арменците са били „предадени“ от бездействието на руските миротворци.
Балканската бъркотия
Четири дни след като Азербайджан превзе Нагорни Карабах, дойде ред на Балканите. Разпали се дързък и изумителен конфликт между въоръжени сърби и полицията в село Банска, Косово. Прищина обвини сръбския президент Александър Вучич, че е наредил атаката. Друти обаче виждат ръката на крайнодесни сръбски ултранационалисти, които имат близки връзки с Москва.
Косоварите и албанците отдавна твърдят, че Русия е основната сила в опитите да предизвика нова война на Балканите
Само миналия месец албанският премиер Еди Рама каза, че Русия се възползва от напрежението около Косово, за да оправдае своите „неоимперски мечти“.
Независимо дали Путин ще се намеси пряко или не, избухването на Балканите очевидно би било в интерес на Русия. Това ще добави още едно голямо разсейване за уморителния Запад, който вече изпитва трудности да поддържа своята съгласуваност и единство.
Още през 2018 г. в показания пред панел на Конгреса, Хенри Кисинджър, бивш Държавният секретар на САЩ, добре запознат с геополитическите машинации, отхвърли идеята, че всички „индивидуални кризи в различни географски райони“ са просто резултат от съвпадение.
„Традиционните модели на съперничество между големите сили се завръщат“, предупреди той тогава.
Анализът е на Барбара Моенс и Вероника Мелкозерова за POLITICO.
