Бяха необходими четири неуспешни опита преди Сюзън Бесейсо да успее да премине през граничния пункт „Рафах“ в Египет и да избегне бомбардировките в ивицата Газа. Всеки път 31-годишната американка от палестински произход, която е една от няколкостотинте притежатели на чуждестранни паспорти, на които от миналата седмица беше разрешено да напуснат анклава, заяви, че се е сблъскала с големи опасности.
„Всеки път, когато отивахме до границата, ни бомбардираха и се чувствахме ужасно“, каза тя в неделя в интервю в Кайро, където е пристигнала, след като е преминала през целия Синайски полуостров. „Бомбите падаха навсякъде“, допълни тя.
След като Израел наложи пълна обсада на Газа в отговор на нахлуването на „Хамас“ на 7 октомври, пропускателният пункт „Рафах“ – единственият, който не граничи с Израел – не работеше в продължение на почти две седмици на фона на дипломатически спорове за условията за влизане на помощи и напускане на евакуирани лица.
Оттогава в Газа се допускат малък брой камиони с помощи и някои от евакуираните преминаха, въпреки че споразумението е нестабилно. И беше преустановено в събота, преди да бъде възобновено в понеделник.
Продължаващата вече един месец война предизвика задълбочаване на хуманитарната криза в Газа на фона на засилила интензивността си военна кампания на Израел, поради която много от 2,3-те милиона жители на територията многократно бяха разселени.
Бесейсо, която е прекарала половината от живота си в Газа и половината в САЩ, каза, че е живяла със свои роднини в една стая в чужда къща, нямала достатъчно храна и вода и е преживяла безсънни нощи по време на въздушните удари. „Това е просто филм на ужасите, който се повтаря“, каза тя казва. „Никакъв сън. Никаква храна. Няма вода. Продължаваш да се евакуираш от едно място на друго“, допълва тя.
В един от случаите тя се е намирала в зона за почивка до границата със сестра си и братовчедка си и изпаднала в паника, когато чула взрив близо до мястото, където пък били майка ѝ, баща ѝ и племенникът ѝ. Тя казва, че те едва са се спасили, но палестинците получили заповед да затворят границата и семейството предприело ужасяващо пътуване с такси обратно до Газа.
„По пътя ни към къщата снаряди прелитаха над главите ни, отляво и отдясно, а самолети също бомбардираха“, спомня си тя.
История на разселването
В крайна сметка на първите чужденци и някои палестинци, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, беше разрешено да започнат да напускат Газа на 1 ноември, след преговори с участието на САЩ, Израел, Катар и Египет.
Египет категорично се противопостави на предложенията за масово преместване на хора от Газа в Синай, отчасти поради арабските опасения от нова вълна на трайно разселване, която да повтори това, което палестинците наричат накба или „катастрофа“, при която са много от тях са избягали или са били принудени със сила да напуснат домовете си по време на войната от 1948 г. около създаването на Израел.
Бесейсо имала щастието да бъде сред първите, на които беше позволено да напуснат от общо около 7000 притежатели на чуждестранни паспорти, които очакват да заминат от Газа. Но тя се чувства съсипана, не иска да преживее отново болката от раздялата, която е преживяла нейната баба, сега на 89 години, когато е била изселена от родния си град Яфа преди 75 години. “
Това е все едно да умреш или да си тръгнеш завинаги“, каза тя. „Какво избираш? Спомените от детството си, дома си, земята си или да си жив“, допълва тя.
Когато семейството напускало къщата си в Газа, баба ѝ започнала да крещи, че не искала да тръгва с тях, и Бесейсо трябвало да я моли да потегли с тях.
По пътя през Синай възрастната жена не преставала да гледала подозрително към новопостроените жилища и попитала шофьора какво е това, а накрая заявила, че ще остане в Египет само месец, след което се връща у дома.
Маслинени дървета
Тази мъка е споделяна и от други хора, някои от които трябва да напуснат, оставяйки близките си.
The IDF has reopened an evacuation route for Gazan civilians to move south for their safety.
The IDF has repeatedly called on the residents of Gaza City to evacuate from the area, and continues to urge them to do so.
We are not at war with the people of Gaza. pic.twitter.com/OFo55RZmPw
— Israel Defense Forces (@IDF) November 6, 2023
Друга американка от палестински произход, Яна Тимраз, на 19 години, преминава в Египет със сестра си и 3-месечния си син, но само след като се молила на граничните служители до късно вечерта, защото името на сина ѝ първоначално не било включено в предварително одобрения списък. Съпругът ѝ, родителите й и братята ѝ, които не притежават американско гражданство, нямат право да напуснат Газа.
„Аз съм тук, в Египет, но сърцето ми е разбито заради семейството ми и съпруга ми, когото оставих там“, казва тя след пристигането си в Кайро.
Юсра Батниджи, 78 г., се премества от северната в южната част на Газа, когато бомбардировките се засилиха, и се настанява в къща с 30 души, преди да се отправи към границата заедно със съпруга си Юсеф, който има редица здравни проблеми.
Родена в Газа, но имаща и американско гражданство, тя придобива земя до къщата си през 2005 г., където отглежда маслини, лимони и палми. „Преди да напусна дома си, се молех на Бог да се върна в тази къща, дори от нея и да е останал само прах“, казва тя след пристигането си в Кайро. „Надявам се хората да отидат в къщата ми и да вземат фурмите и маслините, за да не отидат на халос.“
Още новини четете в секция Свят.
