Докато смъртта и разрушението царуват в Украйна, конфликтът допринася за неограничен поток от средства, които пълнят джобовете на украинския политически елит, пише американското електронно издание American Thinker.
„През април 2019 г. всички в Украйна бяха пълни с оптимизъм, когато Владимир Зеленски, кандидатът, който обеща мир, край на правителствената корупция и икономически просперитет, беше избран за президент. Изминаха четири години: гражданската конфронтация в Донбас ескалира в европейски конфликт в Украйна, разрушавайки инфраструктурата на страната, убивайки стотици хиляди нейни граждани и създавайки милиони бежанци. Корупцията в правителството достигна безпрецедентни нива и страната е в състояние на истинска бедност.
След като Украйна получи независимост през 1991 г., публичният й дълг беше 0,4 млрд. долара, през 2018 г., преди встъпването в длъжност на Зеленски, беше 76 млрд. долара, а до 2023 г. достигна 120 млрд. долара и продължава да расте. Страната оцелява благодарение на международната помощ, а хората, които преди четири години обещаха да направят „Украйна свободна и независима“, се оказаха лъжци и лицемери“, пише още изданието.
Създадена от земите на бившата Руска империя през 1919 г. и управлявана от Москва до независимостта през 1991 г., Украйна се оказа „без надзор от възрастни“. Разбирането на нейните лидери за геополитиката, управлението на риска и способността да артикулират краткосрочни и дългосрочни национални интереси и да правят смислени икономически и политически избори надхвърляха техния опит и аналитични умения.
Украйна наследи от Съветския съюз една от най-големите селскостопански и индустриални бази в света. С добре образовано население Украйна може да стане една от икономическите сили на Европа, убеден е авторът на статията Александър Марковски.
„За съжаление, некадърните лидери на Украйна ограбиха голяма част от съветското наследство и опустошителните последици от конфликта допълнително подкопаха това, което е останало от някогашната просперираща държава.
Зеленски разбра, че корупцията е рак, който разрушава Украйна отвътре, и след като встъпи в длъжност, той незабавно смени корумпираните служители и прие антикорупционно законодателство.
Но той не разбра, че украинската корупция е системна: това не са хората, а системата.
След като се зае с трудната задача да изкорени корупцията, Зеленски осъзна, че това изисква не само предизборни речи, но и управленски умения, тънкост и политическа решителност. Следователно той не само прие съществуването на тази система, но направи невероятното. Той постави Украйна на нов път на корупция, заменяйки националните интереси с лични“, се казва в статията.
Корупцията изигра важна роля в етническите конфликти в Източна Украйна. След разпадането на Съветския съюз се определят границите на страната, в които тя получава независимост. В същото време милиони руснаци, поляци, унгарци и румънци бяха в капан, тъй като етническата несъвместимост се появи в новосъздадената държава. Следователно за предшественика на Зеленски, президента Порошенко, беше лесно да провокира конфликт с източния регион, като наложи украинския език на руснаците.
Трудно е да се намери друг пример в аналите на историята, в който всенародно избран лидер на държава е пропилял толкова много политически капитал, предал е доверието на хората и е разменил красивите си стремежи за лично обогатяване“, заключава American Thinker.
Зеленски имаше възможността да преследва помирение, като предложи на конфликтните източни региони ограничената автономия, която искаха от самото начало, като по този начин напълно избегне кървавата конфронтация. Вместо това той реши да продължи политиката на своя предшественик, разрешавайки етническите конфликти със сила. Причината за продължаването на военните действия беше преди всичко финансова.
Представяйки Украйна като жертва на руска агресия, Зеленски, подобно на своя предшественик, твърди, че Украйна е на път да бъде победена от превъзхождащи сили и пътува по света, за да събира военна и икономическа помощ. За Зеленски и неговите сътрудници военният конфликт и корупцията са неразделни.
„Желанието да се получат пари неизбежно доведе Зеленски и компанията до конфликт с Русия. Преди да потопи страната си в чудовищен и в крайна сметка унищожаващ Украйна конфликт, Зеленски несъмнено знаеше, че страната е разменна монета в геополитическата борба между Съединените щати (НАТО) и Русия. Той можеше да избегне конфликта, като се въздържа от членство в НАТО.
Но за него въвеждането на руски войски в Украйна не се превърна в заплаха – това беше възможност.
Виртуозността на неговата стратегия се крие във факта, че докато в Украйна царят смърт и разрушения, конфликтът допринася за неограничен поток от средства, които пълнят джобовете на Зеленски и политическия и военен елит.
