С избора на президента Румен Радев започна осъществяването на политически сценарий написан в Кремъл. Той цели дестабилизацията на държавата ни. Такова разкритие прави бившият депутат и бивш председател на НС Александър Йорданов в свой обстоен пост, посветен на сценариите, вплетени в управлението на Румен Радев и какво се крие зад плана за „дестабилизация на България“.

SafeNews публикува поста без редакторска намеса:

НЕУДОБНИ ДУМИ: ДА НАРУШИМ СЦЕНАРИЯ!
От 2016 г. споделям една политическа теза и днешните политически събития у нас не ми дават повод да се откажа от нея. Това е тезата, че с избора на президента Румен Радев започна осъществяването на политически сценарий написан в Кремъл. Той цели дестабилизацията на държавата ни. Показателно е движението на прокремълската партия „Възраждане“ в този период. Вината за това, че тя днес има сериозно парламентарно представителство е на всички, които в периода след 2020 г. се бореха активно за отстраняването на ПП ГЕРБ от управлението на страната. Това е годината на т.нар. от медийни манипулатори „големи протести“ срещу правителството на Бойко Борисов и демонизирането му като политик. Добре помня как тълпи от лочещи бира протестъри тогава се скитаха по софийските улици и настояваха за оставка на демократичното и редовно избрано правителство. Просташкото им поведение се изрази и в насилие срещу жени, в „обстрел“ на сградата на правителството с мъртва риба, в опити да бъде подпален парламентът.

Тия „умнокрасиви“ образи разнасяха черни ковчези и издигаха на електрически стълбове бесилки. През есента вдигнаха и „народно въстание“.

Тяхната „демократична вълна“ трябваше да помете „модела Борисов“. Да го „изчегърта“ от политиката. Оставям на вас да съдите дали успяха. Но е факт, че реализираха прокремълския сценарий за дестабилизация на страната ни.
Ще обърна внимание само на един елемент от него. Възходът на партията „Възраждане“.
На изборите през 2017 г. тази партия получава 1,1% и не влиза в парламента. На изборите през април 2021 г., т.е. след „въстанието“ на „демократичните сили“, тя добавя към скромния си резултат само процент и половина. И той става 2, 45%. Но с тези избори започва и „промяната“ у нас. И през юли отново се провеждат избори. Резултатът на „Възраждане“ е вече 3,01%, но все още партията е извънпарламентарна. Но през ноември 2021 г. за трети път във вече дестабилизараната ни държава се провеждат избори и „Възраждане“ прескача изборната бариера с 4, 86%. И оттогава три години поред тази партия увеличава своя резултат. На изборите през октомври 2022 г. тя го удвоява и той става 10,18%. На тези през април 2023 г. скача рязко – 14,16%. А на изборите на 27 октомври т.г. се задържа почти на същото ниво – 13, 36%

Логично е да си зададем въпроса, какво се е случило в периода от 2017 г. до днес, та „Възраждане“ е увеличила резултата си близо 13 пъти.

Единственото ново у нас в този период е т.нар. промяна. Благодарение на нея тази прокремълска и антиевропейска партия е увеличила сериозно своето влияние в страната. И днес сме свидетели, че тя не само участва активно в политическия ни живот, но нейните лидери са желани гости в националните медии, парламентарната й група издига свой член за председател на парламента. Участва и във вземането на важни решения не само в националния парламент, но и в общинските съвети в страната.

Но кои са партиите, които символизират започналата през 2021 г. у нас „промяна“?

Това са главно ПП и ДБ, заедно и поотделно, а с тях и ИТН, както и БСП, с които те бяха партньори в коалиционно правителство с премиер Кирил Петков, ледер на ПП и вицепремиер – Корнелия Нинова, лидер на БСП.
Логичният извод е, че цялата стратегия и политическа дейност на партиите от т.нар. промяна обслужи идеално през последните години политиката на Москва за дестабилизация на България. А това е политика, с която се цели да се постигне същото във всяка европейска държава. Но България е на мушката й отдавна. Но не във всяка европейска държава кремълските „стратези“ намират „полезни идиоти“. Но намерят ли ги Сценарият им успява.
Партии преливащи от симпатии към Москва в българския парламент днес има много. Традиционно такава е БСП. „Възраждане“ е във възход. На АПС и МЕЧ отдалеч им личи, че са промосковски партии. Многократно през годините Ахмед Доган е правил проруски изявления и е осъществявал действия в интерес на руската политика в България. Вероятно точно това го прави днес желан партньор на партиите на „промяната“ – ПП и ДБ. Но пък ги саморазкрива като скрити руски лимонки. Впрочем, откога наследниците на яки номенклатурни комунистически и ДС фамилии, каквито са доста от членовете и симпатизантите на тези партии, станаха европейци и натовци? И с каква цел, при положение, че резултатът от водената от тях политика е видим в резултата на партията „Възраждане“?

В България от 2016 г. започна да се се осъществява сценарий за дестабилизация на държавата ни.

Той стартира с избора на прокремълския ни президент. Продължи с антидемократичните протести на участниците в т.нар. промяна през 2020-2021 г. И намери своя пик в преизбирането на „Чий да е Крим“ за втори президентски мандат, което не би станало възможно без подкрепата на партиите на „промяната“. Този сценарий продължава да се реализира като постоянно действащ процес на политическа дестабилизация на държавата ни. На програмиран хаос.
Затова и когато чуя, че партиите, които реализират прокремълския сценарий, за който в Брюксел се говори открито, поставят „санитарен кордон“ на евроатлантически партии като ГЕРБ-СДС и ДПС – Ново начало, веднага ми става ясно, че прокремълщината в българската политика продължава.

И страната ни я чакат още много лоши дни.

Затова и обръщам внимание, че в Европейския парламент „кордон“ няма, но изолация на партии с прокремълска ориентация има. Ако приложим у нас този европейски опит, то в изолационен кордон би трябвало да се окаже не само партията „Възраждане“, но и тези партии, които направиха възможен нейният възход. Защото със своята протестърска глупост те подпомогнаха този възход. И затова те нямат морално право да издигат председател на Народното събрание. А и не са спечелили последните избори. Затова и ги съветвам да си приберат своя Атанасов отново в кобура. Не става за председател и урологът Кирилов, предложен за такъв от шоуменската парламентарна група. Отсега той има измъчен вид. Поздравявам председателя на СДС Румен Христов, че не е гласувал за кандидата на БСП Киселова. И укорявам ГЕРБ, че са гласували за нея. При нейната кандидатура руската връзка е очевадна, така както беше тя и при издигането на президента Радев преди осем години. Бива ляво нахалство,но на фона на изборните резултати, чак толкова не бива.
И отново ще припомня, че евроатлантическата демокрация предполага за председател на Народното събрание да бъде избран кандидатът на победилата на изборите партия. Всяко друго комбинативно решение ще ерозира още повече българската демокрация и ще е доказателство за реализацията на руския сценарий за дестабилизация. Време е да нарушим този Сценарий!

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews