Сирена за въздушна тревога виеше безмилостно в следобедната жега в Никопол, град в Южна Украйна. Опасността от руска ракетна атака беше съвсем реална, но точно отвъд река Днепър е надвиснала още по-голяма заплаха – зловещата сграда на Запорожката атомна електроцентрала.
Най-голямата ядрена централа в Европа, АЕЦ „Запорожие“, беше превзета от руски войници преди повече от година. Оттогава Киев и Москва взаимно се обвиняват в обстрели, които често прекъсват електропроводите, които са жизненоважни за предотвратяване на прегряването на шестте реактора. Ситуацията обаче може да е на път да излезе извън контрол.
Докато Украйна се готви да започне дългоочакваната си контранастъпление, има опасения, че ескалацията на боевете в района на Запорожие, който Русия твърди, че вече е част от нейните територии, може да представлява безпрецедентен риск за построеното от СССР съоръжение. Руските сили засилват отбраната си в и около централата, включително поставят огневи позиции по някои от нейните сгради, съобщи Ройтерс днес, като се позова на свидетели.
Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), предупреди миналата седмица, че
има „все по-непредвидими“ заплахи за сигурността на централата, които могат да доведат до „тежка ядрена авария“
Петро Котин, президент на украинската атомна енергийна компания „Енергоатом“, предупреди, че ако помпите спрат да работят, „ще имате от един час и половина до три дни преди да настъпи срив“. Резервните генератори вече са използвани шест пъти, когато токът е прекъсван по време на военните действия.
В Никопол властите раздадоха йодни таблетки, които да се пият при теч или експлозия. Таблетките са ефективни срещу някои форми на радиационно отравяне, но много местни жители са скептични относно това дали ще осигурят голяма защита.
„Не мисля, че йодът наистина ще помогне на някого, ако се случи нещо сериозно“, казва Людмила Хурикова, жена на средна възраст, която цял живот е живяла в сянката на централата, пред The Times. „Таблетките няма да ни спасят“.
Предупреждението на генералния директор на МААЕ дойде, след като Русия нареди евакуация на цивилни от райони в близост до съоръжението заради, както каза, увеличаване на украинския обстрел. Енергоатом каза още, че Русия премества много от украинските служители, които са осигурявали безопасното функциониране на централата, в други зони под контрола на Москва. Той предупреди, че този ход може да доведе до „катастрофална липса на квалифициран персонал“ в завода.
Тетяна, друга местна жителка, казва, че дори не иска да мисли за възможността от ядрена катастрофа.
„Не дай Боже снаряд да удари някой от реакторите“, казва тя. „Живеем точно срещу завода, но трябваше да се изнесем и да наемем апартамент по-далеч, защото сградата се тресеше от взривовете“.
Вячеслав Соболев, който работи в градската администрация на Никопол, каза, че са изготвени планове за евакуация на населението с железопътен и автобусен транспорт в случай на ядрена катастрофа. „Проведохме тренировки“, каза той. „Всичко е готово.“
Реакторите в централата, която някога е осигурявала на Украйна 20% от електроенергията, са затворени от месеци, но все още могат да прегреят и да се стопят без захранване и квалифициран персонал.
Кризата събуди спомените в Украйна за катастрофата в Чернобил през 1986 г. – най-лошата ядрена авария в света
За много местни жители обаче заплахата от ядрена катастрофа е абстрактна опасност, която не е толкова непосредствена, колкото безмилостните ракетни атаки на руските сили от другата страна на Днепър.
„Честно казано, не знам нито едно място в града, което да не е поразено от ракети“, казва Соболев, като посочи нови щети от снаряд.
Улиците на града са полупусти, с много домове, заковани с дъски или повредени от артилерийски атаки. Не всеки обаче може да си позволи да избяга. Около 50 000 жители остават в града от предвоенното население от малко над 115 000.
„Къде да отида?“ пита Ирина, която работи в местния магазин. „Това е моят роден град. Моите деца учат тук. Имам работа тук. Нямам достатъчно пари, за да мога да си тръгна.“
Екатерина, възрастна жена, която разговаря с приятели пред бомбардиран жилищен блок, поклаща глава, когато екип на The Times я пита дали се страхува от ядрена катастрофа.
„Вече не се страхувам от нищо“, каза тя. „Безразлична съм към този живот сега.”
Във влажно бомбоубежище, разположено в изоставена фабрика, жителите казват, че Русия е засилила ракетните си атаки през последните дни.
„Сега ни обстрелват и сутрин, което никога не са правили“, споделя Наталия. „Атаките станаха много непредвидими“.
Часове след като тя говори, руската артилерия удари няколко къщи в града. 57-годишен мъж е откаран по спешност в болница в критично състояние.
Гроси, генералният директор на МААЕ, планира да представи предложение на Съвета за сигурност на ООН за гарантиране на безопасността в завода в Запорожие, съобщи Ройтерс миналата седмица. Точните детайли на плана бяха неясни.
Досега, въпреки двойната опасност от ракетни атаки и радиация, властите в Никопол не са препоръчали на останалите жители да напуснат града в по-безопасни райони.
„Всички, които искаха да си отидат, си отидоха“, казва Соболев. „Някои от тези, които си тръгнаха, се върнаха. Всеки си решава за себе си. Ако хората имат работа тук, но не могат да я намерят никъде другаде, тогава ще останат и ще се опитат да живеят живота си тук”.
Той прави пауза.
