Путин събра допълнителни 1 милиард евро чрез вратичка в санкциите на ЕС и с помощта на България. Кремъл събра допълнителни 1 милиард евро за военните си усилия тази година, след като най-голямата частна петролна компания в Русия се възползва от вратичките в правилата за санкции на ЕС – с помощта на България.
Възползвайки се от уникалното изключение от забраната на ЕС за руски петрол, България позволи милиони барели руски петрол да потекат в местна руска рафинерия. След това изнесе различни видове рафинирано гориво в чужбина, включително в страни от ЕС. Това е според разследване на неправителствената организация Global Witness. А също така и мозъчните тръстове Център за изследване на демокрацията (CSD) и Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Както и независим доклад от POLITICO.
Вратичката – набиране на достатъчно приходи за Москва, за да финансира своята наемническа група Вагнер за една година, според руския президент Владимир Путин – също е генерирала близо 500 милиона евро печалби за собственика на рафинерията Лукойл, откакто освобождаването влезе в сила на 5 февруари. Информацията е от секретен анализ, подготвен за българския парламент и прегледан от POLITICO.
Според експертите по санкциите не изглежда да нарушава пряко санкциите.
И България, и Лукойл твърдят, че е законно. Въпреки това, страните от ЕС и законодателите в България сега призовават Брюксел да затегне правилата, които дават на страната специално отношение. А Европейската комисия подготвя своя 12-и кръг от санкции срещу Русия, които се очаква да бъдат представени през следващите дни.
„Най-малкото трябва да затегнат санкциите и да затегнат режима на дерогация“. Това казва Делян Добрев, председател на енергийната комисия в българския парламент. „Но най-доброто нещо, което трябва да направите, е просто да се отървете от това убежище.“
Въпросът също така хвърля нова светлина върху трудностите, пред които е изправен ЕС при разработването на ефективни санкции срещу Москва. Защото местното правоприлагане остава разпокъсано и неясният правен език отвори възможности за експлоатация.
„Режимът на санкциите е толкова много като швейцарско сирене, че каквото и да правим, винаги изоставаме с три месеца от руснаците“.
Това са думите на един дипломат от ЕС, който като други получи правото да говори откровено при условие за анонимност.
Възползвайте се от тази възможност
Страните от ЕС се съгласиха да забранят вноса на руски петрол по море през юни миналата година. А след седмици на мъчителни преговори, България си осигури „специална дерогация“ от мярката до края на 2024 г. Като причина беше изтъкнато нейното „географско положение“.
Балканската страна разчита в голяма степен на обширната бургаска петролна рафинерия на Лукойл на брега на Черно море. Тя доставя 80 процента от нуждите на България от дизел и бензин. И представлява 10 процента от икономическото производство на страната. А това е реалност, която даде на базираната в Москва фирма значителна политическа роля и влияние в страната.
Но след като временното правителство на България намекна, че ще продължи да продава петролни продукти с руски произход на ЕС, Европейската комисия в Брюксел предприе строги действия. Тя забрани на София да прави това от 5 февруари, като се има предвид, че мярката е „единствено насочена към гарантиране на сигурността на доставките към страната“.
Според санкционните правила на ЕС България не може да продава петролни продукти в чужбина. Но има уловка: София може да разреши износ, ако тези продукти са за „изключителна употреба“ в Украйна. Или те „не могат да се съхраняват в България поради рискове за околната среда и безопасността“, при условие че тяхната „продажба, доставка, трансфер или износ не са с цел заобикаляне на санкциите.
Говорител на Европейската комисия каза пред POLITICO ONLY, че тези рискове за околната среда „са свързани със специфичния състав на преработените продукти“. Включително възможни пожари и експлозии, но не спомена капацитета за съхранение.
Благодарение на тези изключения България вероятно е изнесла почти 3 милиона барела петролни продукти с руски произход по море само между март и юли тази година. Това се равнява на около един на всеки пет барела суров петрол, пристигащ в Бургас и след това преработен в рафинерии, анализ на данни за доставка от Kpler market intelligence.
Българският министър на финансите Асен Василев каза пред POLITICO, че това е така, защото рафинерията е имала само 10 дни съхранение. Той добави, че освобождаването от санкции също ще помогне да се наберат до 250 милиона евро данъци за правителството тази година.
„Не се чувстваме отговорни“ за износа на Лукойл и произтичащите от това приходи на Кремъл. Оттеглянето е не само за да помогнем на България, но и за да гарантираме, че рафинерията работи“, каза той.
Правителствената статистика обаче показва, че местният капацитет за съхранение на Лукойл е приблизително еквивалентен на тримесечното търсене на петрол в България.
Това каза Мартин Владимиров, директор на програмата за енергия и климат на CSD, „което прави необходимостта от износ на петролни продукти по екологични причини малко вероятна“.
Възможно е изнесеното гориво от Бургас да е директен реекспорт на готово гориво, постъпващо в рафинерията или от малки рафинерии в България. Но огромният пазарен дял на Лукойл и близостта до Бургас правят това малко вероятно, каза той.
„Независимо дали Бургас нарушава буквата на руското петролно ембарго на ЕС или не, действията му подкопават духа на забраната“, каза Крис Ламбин, ръководител на разследванията на данни в Global Witness.
И дори ако нито един от рафинираните продукти, напускащи България, не е с руски произход, Кремъл все още печели много пари само от способността си да продължи да доставя суров петрол на България. Между 5 февруари и 31 октомври тази година Москва е спечелила 983 милиона евро от такива доставки, според изчисления на Global Witness, базирани на обемите на внос на руски петрол, световните цени на петрола и средната стойност на данъците, които обикновено се налагат върху производството и износа на петрол от Русия.
Лукойл каза в изявление за POLITICO, че компанията „спазва всички закони на ЕС и България“, като същевременно увери, че „спазването на квотите (дерогация за петрол) също се наблюдава стриктно от българските митнически власти“.
Излиза извън контрол
Това не е единствената вратичка.
България има забрана да изнася нефтопродукти с руски произход за страните от ЕС, освен ако те не ги изпращат за Украйна. Но има неясноти по отношение на това какво се счита за „продажба, доставка, трансфер или износ“ на продукти.
Спиране на потока
Тези капризи предизвикват призиви за затваряне на вратичките в дерогацията за България.
„Ако целта на дерогацията е да помогне на [обикновените българи] да оцелеят и имаме доказателство, че петролът се реекспортира и служи за други цели, тогава сме се провалили“, казва втори дипломат от ЕС.
„Нищо не се е променило във войната, така че трябва да затегнем санкциите и да поискаме от Комисията да наблюдава ефективното изпълнение на договорените преди това пакети“, добавиха те.
Това става след като председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в събота анонсира, че изпълнителната власт на ЕС ще обяви 12-ия си пакет от санкции тази седмица.
Дипломати от три държави от ЕС се съгласиха, че Комисията трябва да преразгледа дерогацията на България преди това предложение.
Темата вълнува и вътрешната политика на България, отбелязва изданието. След много политически борби София се съгласи миналия месец да прекрати отказа си два месеца по-рано, през октомври следващата година, въпреки някои призиви да го прекрати много по-рано.
Василев, българският министър на финансите, коментира пред POLITICO, че удълженият график е необходим, защото рафинерията се нуждае от „логистични подобрения“, за да намали постепенно руския суров петрол и да увеличи вноса на суров петрол от страни извън Черноморския регион. Все пак данните на Kpler показват, че Бургас е получавал доставки на суров петрол от 2020 г. насам от страни като Ирак, Либия, Египет и Хърватия.
Въпреки че правителството на България твърди, че специалният статут е необходим за българските потребители, Добрев, председателят на комисията по енергетика, чиято партия контролира правителството заедно с партията на Василев, казва, че това „няма никакъв… смисъл“, тъй като цените на горивата не са паднали в други страни от ЕС в относително изражение.
Въпреки твърденията на финансовия министър, рафинерията може да преработва големи количества неруски суров петрол, настоява Добрев, аргументирайки се, че по-малко от половината петрол, който е получен през 2021 г., е дошъл от Москва, в сравнение с 90 процента, пристигнали от Русия от началото на 2021 г. до тази година.
В изявлението си Лукойл обеща да спази крайния срок на България през октомври. Компанията заяви, че „работи върху прехода си към преработка на неруски суров петрол от… първия ден от периода на дерогацията, пренастройвайки своите производствени процеси и логистика, изправени пред турбулентните условия на световния пазар на петрол“.
Още новини четете в секция Свят.