Руският газ отново се връща в европейския политически и икономически разговор, макар Европейският съюз вече да е поел поетапен курс към пълното прекратяване на вноса му. От март 2026 г. започна да се прилага забраната за внос на руски газ, като за част от дългосрочните договори са предвидени преходни периоди. За газа по газопроводи окончателният срок за прекратяване на дългосрочните доставки е през есента на 2027 г.

На този фон Кирил Дмитриев, един от най-близките икономически и политически посредници на Кремъл, отново говори за възможно връщане на руските енергийни доставки в Европа. Дмитриев ръководи Руския фонд за преки инвестиции от създаването му през 2011 г., а през последните години ролята му далеч надхвърли инвестиционната сфера. Той се превърна в един от основните канали за контакт между Москва и хора от администрацията на Доналд Тръмп и участва в разговорите за бъдещето на отношенията между Русия и САЩ.

 „Северен поток“

Именно Дмитриев е сред руските представители, свързвани и с обсъжданията за евентуално връщане на руския газ в Европа и за бъдещето на газопроводите „Северен поток“. В началото на октомври „Ройтерс“ съобщи, че руски и американски представители са обсъждали възможността американски инвеститор да участва в системата „Северен поток“ и след края на войната да бъдат възстановени руските газови доставки за Европа. Германия обаче не подкрепя възстановяването на тези доставки, а пред подобна идея стоят и санкционни, политически и собственически препятствия.

Точно в този контекст главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов определи като сериозен конфликт на интереси посланията на Дмитриев, че Европа неизбежно ще се върне към руските енергийни източници.

„Надали има някой, който може да има по-голям конфликт на интереси от Дмитриев да пропагандира неизбежността на това да купуваме неговата собствена стока, нали? И то да я купуваме на цени, които руснаците определят, а пък те да използват приходите от тази стока, за да убиват невинни граждани, жени и деца в Украйна и да атакуват ежедневно обекти в Европа“, каза Стефанов пред БНР.

Според него причината Москва да отправя подобни послания сега е свързана с икономическия натиск върху европейските домакинства, който постепенно се превръща и в политически натиск върху правителствата. Част от европейските политически сили, включително в Германия, настояват за връщане към по-евтиния руски газ.

Стефанов обаче припомни, че именно Русия разруши стария модел на енергийни отношения с Европа

По думите му още през 2021 г. Москва целенасочено е поддържала ниски равнищата на газ в европейски хранилища, които са били руска собственост, намалила е доставките и впоследствие ги е спряла в подготовката за войната в Украйна.

За Стефанов е пресилено да се говори за неизбежен нов енергиен шок през предстоящата зима. Дори при ново изостряне на конфликта в Близкия изток европейските държави и домакинствата днес са по-добре подготвени.

„За разлика от най-големия шок, който бе през 2008 година и бе внезапен, със спиране на доставките на газ от „Газпром“ посред зима“, Европа вече разполага с много повече алтернативи, посочи икономистът.

Европейската икономика може да разчита на „много по-разнообразни източници на енергия и електроенергия, на възобновяемите източници и на много по-ликвидния глобален пазар на втечнен газ“, каза Стефанов.

„С изключение на „Турски поток“, от който зависят основно Сърбия и Унгария, на практика няма друг тръбен газ, който да засяга Европа“, допълни той. Според него европейците вече са свикнали да живеят с глобалните цени на газа и да се конкурират за доставки с държавите от Източна Азия.

По отношение на петрола Стефанов посочи, че настоящият ценови натиск засяга цялата световна икономика, а не само Европа

„Цялата световна икономика минава през един и същи шок – това не се отнася само за Европа“, каза той. Затова според него относителната загуба на конкурентоспособност за Европа не е толкова голяма, колкото при предишни енергийни кризи, макар че европейските потребители остават сред най-силно засегнатите.

Стефанов коментира скептично и разговорите за евентуално включване на американски инвеститори в „Северен поток“ и възстановяване на руските газови доставки за Европа.

На фона на дългогодишните американски призиви Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност той определи като несериозно смесването на икономически сделки с въпросите за мира и националната сигурност.

„Със сигурност хората, които преговарят от страна на президента Тръмп, за тях има огромно основание да се смята, че имат много сериозни интереси … Те са бизнес хора, т.е. за тях, разбира се, всички ние трябва да сме много внимателни и с право ги подозираме, че работят най-вече за собствените си интереси, а не за интереса на страните си“, каза Стефанов.

По думите му преди да има договореност за прекратяване на военните действия и яснота доколко устойчив би бил евентуалният мир, е преждевременно да се правят големи икономически сделки около енергийната инфраструктура.

„Преди да има договореност за прекратяване на военните действия, преди да има яснота за това колко устойчив е този мир … е несериозно да се говори, че някой някъде с някаква сделка, пък била тя и за такъв актив като „Северен поток“ ще може да повлияе на тези мирни преговори. Тук става въпрос за човешки животи, за политическото бъдеще и въобще оцеляването на държави“, заяви Стефанов.

Източник: БНР