Фискалната консолидация трябва да се извършва основно чрез ограничаване на публичните разходи, а не чрез увеличаване на данъци. Това заяви бившият заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в интервю за БНР.

По думите му има два основни подхода за справяне с бюджетните проблеми, но само единият осигурява дългосрочна устойчивост.

Първият е овладяване на разходите на държавата

Според Дацов увеличаването на данъците и другите приходни мерки могат да имат отрицателен ефект върху икономиката, тъй като утежняват условията за бизнеса и ограничават икономическата активност.

„Няма щастливи приходни мерки. Когато ги правиш, означава, че увеличаваш или утежняваш бизнес средата, което води до намаляване на икономическата активност, или вдигаш данъци и пак води до същото“, обясни финансистът.

Според него, когато държавата е допуснала грешки при бюджетните решения през предходната година, корекцията трябва да започне от разходната част. Това може да стане чрез по-бавно увеличаване на основните разходни пера – заплати, издръжка, пенсии, субсидии и социални плащания – спрямо очаквания растеж на брутния вътрешен продукт. Така относителният им дял в икономиката постепенно ще намалява.

Вторият подход е провеждането на структурни реформи

Дацов го определи като по-устойчив, защото позволява да бъдат отстранени проблеми не само в бюджета, но и в работата на държавните системи. Той обаче изисква повече време, експертен капацитет и последователни действия.

„В момента нямаме заявка за структурни реформи, които са по-комплексни, изискват повече работа и знания, но те решават проблемите на държавата занапред“, посочи финансистът.

Какви са изискванията на Брюксел към България

В интервюто за предаването „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ Дацов коментира и подготовката на новия държавен бюджет за 2027 г., разговорите с Европейската комисия и възможностите България да изпълни европейските фискални правила при отчетения свръхдефицит.

Той уточни, че изразява лично мнение, а не позиция на Фискалния съвет, който все още не е приел становище по въпроса.

Дацов обясни, че от две години в Европейския съюз действа променена рамка за икономическо управление и фискална дисциплина. Тя определя границите, в които държавите членки трябва да поддържат публичните си финанси, така че да се осигурят координация и устойчивост в рамките на Съюза.

По думите му страните са разделени в три категории според състоянието на публичните им финанси. В първата попадат държавите с бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП. Те разполагат с по-голяма свобода при определянето на бюджетната си политика, при условие че спазват договорения фискален път.

Втората група включва държави, които са в процедура за прекомерен дефицит, но имат дълг под 60% от БВП. Според обяснението на Дацов България попада именно в тази категория.

Третата група обхваща страните с държавен дълг над 90% от БВП

Разликите между категориите са свързани и със сроковете, в които трябва да бъдат постигнати изискваните фискални показатели – четири или седем години. Европейската комисия използва математически модел, чрез който определя какъв може да бъде годишният ръст на нетните разходи на всяка държава, за да се постигне устойчивост на публичните финанси в съответния период.

Според Дацов в момента Брюксел очаква да анализира изпратената от България бюджетна рамка, за да установи каква е реалната стратегия на правителството и по какъв начин то възнамерява да я изпълни.

„Засега може само да се предполага какъв им е подходът“, коментира финансистът.

Източник: БНР