Избирателите на ГЕРБ и ДПС могат да се окажат решаващи за избора на следващия президент на България. Първият тур показа, че вотът е по-скоро партиен, отколкото мажоритарен, а позициите за войната в Украйна и отношенията с парламентарното мнозинство ще бъдат сред водещите фактори на балотажа. Това коментира бившият председател на Народното събрание доц. Наталия Киселова.

Според Киселова организацията на телевизионния дебат не е била достатъчно добра, тъй като предварително не са били обявени темите, условията и времето за отговор на всеки от кандидатите.

„Това, което мога да кажа първо като общо впечатление, е, че не бяха представени предварително условията. Тоест по какви теми, по колко време имат всеки един от кандидатите. Нямаше таймери“, посочи тя.

Бившият председател на парламента отбеляза, че е останало впечатление за различно отношение към двамата участници по отношение на времето за отговор.

„Правеше впечатление, че по отношение на госпожа Йотова: „Нямате време, нямате време“ или „Свърши ви времето“, докато по отношение на господин Гюров: „Имате още време, кажете още нещо“. Това е въпрос на организация на самите участници, колко бързо развиват тезите си и дали използват пълноценно цялото време, което им е предоставено“, коментира Киселова.

По думите ѝ Илияна Йотова е демонстрирала по-добра подготовка по голяма част от въпросите, докато Андрей Гюров се е стремял да изразява позициите си по-кратко и по-достъпно.

„Госпожа Йотова е много по-подготвена по голяма част от въпросите, защото тя е по-дълго в политиката, докато господин Гюров с много по-малко думи се стремеше, според мен, по-човешки да говори“, заяви тя.

Киселова смята също, че Йотова е демонстрирала по-добро познаване на Конституцията.

Тя коментира и изказването на Андрей Гюров за т.нар. домова книга и списъка с потенциални кандидати за служебен министър-председател.

„Мисля, че това е грешка и промяната в член 99 имаше персонален характер“, заяви Киселова.

Според нея конституционните промени, свързани с процедурата за назначаване на служебно правителство, заслужават отрицателна оценка.

Бившият председател на Народното събрание опроверга твърденията, че 51-вото Народно събрание е било запознато със споразумението с Украйна, подписано от служебния премиер Андрей Гюров.

Тя припомни хронологията около документа по време на служебното правителство на Димитър Главчев. Тогава проектът на споразумението е бил изпратен до парламентарните групи, които са разполагали с 24 часа, за да изразят позицията си.

„Аз мога да говоря за моята парламентарна група тогава БСП – Обединена левица. Изразихме отрицателна позиция и да не бъде сключвано“, посочи Киселова.

По думите ѝ впоследствие Главчев е поискал от Народното събрание предварително съгласие за подписването на документа с украинския президент Володимир Зеленски.

Киселова обясни, че не е допуснала провеждането на дебат в пленарната зала, тъй като сключването на подобно споразумение между две правителства не е в правомощията на парламента.

„Тогава, когато се сключва споразумение между две правителства, това не е в правомощията на Народното събрание“, подчерта тя.

По думите ѝ единствено парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ е настоявала документът да бъде обсъден в пленарната зала.

„Всички други парламентарни групи не бяха съгласни да се обсъжда споразумението и сега мисля, че е добре да се видят и двата текста, които са налични, да се види какви са пунктовете“, заяви Киселова.

Тя беше категорична, че парламентът не е приемал решение, с което да дава съгласие за подписването на споразумението.

Според Киселова първият тур е показал, че партийната подкрепа остава водещ фактор в президентския вот, въпреки мажоритарния му характер.

„Според мен първият тур показа, че изборите са партийни. Колкото и да ни се иска да кажем, че те са мажоритарни, всъщност видяхме мобилизация на левия и на десния сектор в нашата политическа система“, коментира тя.

По думите ѝ избирателите на ГЕРБ и ДПС, които не са имали свои кандидати на първия тур, вероятно ще окажат съществено влияние върху крайния резултат.

„Те ще определят и кой ще бъде следващият президент“, прогнозира Киселова.

Тя посочи два основни критерия, които според нея ще повлияят върху избора на гражданите. Първият е отношението към външната политика и войната в Украйна, а вторият – дали бъдещият президент ще се противопоставя на парламентарното мнозинство и правителството, или ще търси по-тясно сътрудничество с тях.

Беше засегнат и предстоящият избор на нов състав на Висшия съдебен съвет, за който са необходими 160 гласа в Народното събрание.

Киселова коментира възможностите пред „Прогресивна България“ да потърси подкрепа от останалите парламентарни групи. Според нея формацията може да се обърне към две или три политически сили или да потърси подкрепата само на една.

„Мисля, че по-скоро ще обявят официално, че всеки, който желае да подкрепя, ще видим шарени гласувания“, посочи тя.

По думите ѝ всяка договорка с определена политическа сила може да предизвика обвинения за зависимости.

„Защото, ако се тръгне на подкрепа, веднага ще бъде казано: ГЕРБ и ДПС са токсични, „Възраждане“ са антисистемни, антиевропейски и единствените, които можем да подкрепим, са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, коментира Киселова.

Тя изрази надежда, че ще бъде постигнато обновяване на Висшия съдебен съвет, тъй като според нея настоящата ситуация в съдебната система не може да продължава.

„Аз много се надявам да има обновяване на ВСС, защото това безвремие в правосъдието трябва да спре. И както виждаме, правосъдието е несправедливо“, заяви тя.

Киселова обърна внимание и на неравното третиране на гражданите в съдебната система.

„От човешка гледна точка изглежда, че тези, които са с възможности, да не кажа с пари, имат повече шанс за по-справедливо и по-хуманно отношение към тях, отколкото хората, които са без възможности“, посочи тя.

Според нея проблемът е свързан и с липсата на доверие в институциите.

„Законите не са лоши. Хората, които ги прилагат, трябва да имаме доверие, а ние им нямаме“, допълни тя.

Киселова отбеляза, че по време на дебата между двамата кандидати не е бил поставен въпросът дали биха отказали да назначат главен прокурор или председател на Върховния административен съд.

Тя припомни действията на предишния президент по отношение на назначенията на главен прокурор и председател на ВАС и изрази съжаление, че темата за правосъдието е останала встрани от разговора.

SafeNews припомня, че двамата кандидати за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров се изправиха в телевизионна битка, за да очертаят визиите си за бъдещето на България и своята роля в него.  

НА ЖИВО: ГОЛЯМАТА БИТКА – Йотова и Гюров в дебат за бъдещето на България!

Източник: bTV