Външният министър Велислава Петрова-Чамова защити подхода на България към разследването на атаките с дронове срещу кораби в Черно море, като заяви, че София се стреми да установи отговорността въз основа на проверени факти.

В интервю за bTV тя подчерта, че страната ни работи за бързо изясняване на обстоятелствата, но няма да прави категорични заключения без достатъчно доказателства.

„България не е забавила необичайно реакцията си след атаките с дронове срещу кораби в Черно море, а се стреми да установи всички обстоятелства, преди да посочи кой стои зад тях“, заяви тя в предаването „Лице в лице“.

Тя подчерта, че подходът на страната ни е да се основава на доказателства, а не на прибързани заключения. По думите ѝ установяването на отговорността за подобни инциденти изисква време и проверка на наличната информация. Министърът обясни, че България работи за възможно най-бързото събиране на необходимите доказателства, преди да заеме категорична позиция за извършителя на атаките.

„България не е изчакала дълго преди да обяви кой е атакувал с дронове кораби в Черно море. Това е нормален процес, при който се опитваме да установим всички обстоятелства около атаката. Ние сме открити“, заяви Петрова-Чамова.

България настоява за доказателства за произхода на дроновете

Външният министър коментира и случая с дрон, атакувал Румъния, като посочи, че според нея Букурещ не е представил доказателства, че безпилотният апарат е руски. Тя направи разграничение между подхода на различните държави при подобни ситуации и подчерта, че България държи на установяването на фактите.

„Румъния не е дала доказателства, че дронът, който ги атакува, е руски. Всяка държава решава как да реагира на даден казус. Нашият подход е да имаме доказателства. Правим всичко възможно да ги имаме възможно най-бързо“, поясни министърът.

Позицията на София, както я представи Петрова-Чамова, е насочена към установяване на отговорността за конкретните действия, преди да бъдат направени категорични публични заключения. В същото време тя увери, че правителството приема сериозно развитието на ситуацията в Черно море.

Срещата с руския посланик и реакцията на правителството

Петрова-Чамова коментира и срещата с руския посланик, на която е присъствала. По думите ѝ правителството разглежда случващото се с необходимата сериозност, а търсенето на обяснения от дипломатически представител е част от усилията за изясняване на обстоятелствата.

„Аз присъствах на срещата в Митрофанова. Правителството вижда случилото се с голяма сериозност. Това, че премиерът търси истината от един посланик, показва голяма сериозност“, подчерта външният министър.

Тя посочи, че реакцията на България не се изчерпва с дипломатическите контакти. Според нея ситуацията изисква и действия за гарантиране на сигурността, както и координация със съюзниците в НАТО.

Антидрон системите не могат да гарантират пълна сигурност

Според Петрова-Чамова защитата на Черно море изисква съчетаване на дипломатически усилия и практически мерки за сигурност. Тя отбеляза, че дори използването на системи за противодействие на дронове не може да осигури абсолютна защита срещу подобни заплахи.

„В случая от една страна се иска съпричастност, но и подкрепа от НАТО. Така че отвъд дипломацията има и други действия. Дори антидрон системите не могат напълно да гарантират сигурността“, заяви тя.

Министърът допусна, че обявяването на мораториум може да бъде първа стъпка към повишаване на безопасността в Черно море. В изказването си тя свърза подобна възможност и с перспективата за деескалация на конфликта и започване на мирни преговори между воюващите страни.

„Обявяването на мораториум може да е първа стъпка за осигуряване на безопасността в Черно море. Може да се стигне до сядане на масата и мирни преговори между двете враждуващи страни“, посочи Петрова-Чамова.

По думите ѝ Европа също започва да играе по-важна роля в процеса на преговори, а готовността за диалог постепенно се нормализира. Тя определи тази тенденция като положителна стъпка към намиране на решение.

„Очевидно е, че и Европа започва да играе важна роля в преговорите. Нормализира се готовността за диалог. Това е добра стъпка“, заяви външният министър.

„Всеки, който използва военна сила, е агресор“

Петрова-Чамова определи позицията на България спрямо събитията в Черно море като адекватна на развитието на ситуацията. Тя заяви, че въпросът не се изчерпва с определянето на отговорността за дадено действие, а включва и конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети след това.

„Според нея позицията ни в момента е адекватна на събитията в Черно море. Всеки, който използва военна сила, е агресор, въпросът е какво правим отвъд дефинициите“, увери тя.

Така министърът постави акцент върху практическите действия за сигурност и върху необходимостта от координация със съюзниците, наред с дипломатическите усилия за изясняване на отделните инциденти.

 България продължава ангажиментите си към Украйна

Външният министър коментира и отношенията на България с Украйна. Тя заяви, че страната ни изпълнява поетите ангажименти, но уточни, че Киев не е поискал от София военна помощ. По думите ѝ украинската страна настоява за подкрепа, свързана с енергийната ѝ система.

„Ние изпълняваме своите ангажименти към Украйна. Тя обаче не иска от нас военна помощ. Тя настоява за обезпечаване на нейната енергетика“, каза Петрова-Чамова.

Изказването ѝ очертава разграничение между военната помощ и подкрепата за енергийната инфраструктура на Украйна, която остава важна на фона на продължаващия конфликт и рисковете за критичните системи.

 „България не е в изолация“ в Европейския съюз

Петрова-Чамова отхвърли твърденията, че България е изолирана в Европейския съюз. Според нея страната ни продължава да се ползва с доверие сред европейските партньори, а опитите на определени политически представители в Европейския парламент да прокарват различни позиции не бива да се приемат като доказателство за изолация на държавата.

„България не е в изолация и се ползва с кредит на доверие в ЕС“, заяви министърът.

Тя коментира и текст, по който, по думите ѝ, е имало разногласия в Европейския парламент. Петрова-Чамова посочи, че той е останал в противовес на опитите за изолиране на България, тъй като в него е била изразена солидарност със страните от Черноморския регион.

„Това, което се опитват определени партийни представители в ЕП, не бива да се случва. Този текст остана в противовес, защото се изрази солидарност със страните в Черноморския регион“, допълни тя.

Източник: bTV