Разочарованието от политиците и липсата на кандидат, способен да мобилизира избирателите, са сред основните причини за рекордно ниската активност на първия тур на президентските избори. Социолозите Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ и Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“очертаха факторите, повлияли на вота, и коментираха дали балотажът може да върне част от негласувалите пред урните.
Според тях решаващи ще бъдат посланията на кандидатите, геополитическите различия и икономическите тревоги на българите.
По данни от паралелното преброяване, представени от Геновева Петрова, избирателната активност е около 22,5%, или приблизително милион и половина души. Така реалното участие се оказва значително под предварително декларираната готовност за гласуване, която в социологическите проучвания е била около 40%.
Според Петрова поредица от събития по време на предизборната кампания са повлияли върху решението на хората дали да отидат до урните. Сред тях са атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, които поставиха националната сигурност сред водещите теми, както и други инциденти в последните дни преди вота.
„За съжаление на кандидатите и партиите, които стояха зад тях, кампанията се превърна в нещо като битка на племена“, посочи социологът.
По думите ѝ още в началото на кампанията сред основните причини за отказ от гласуване са били разочарованието от политиците и липсата на кандидат, с когото избирателите да се припознаят.
Опитът кандидатите да бъдат представени като надпартийни фигури не е успял да промени тази нагласа.
Добромир Живков също определи разочарованието като ключов фактор за ниската активност. Според него президентските избори неизбежно са се превърнали и във вот на доверие към настоящото управление.
„Хората не намериха кой да ги вдъхнови от кандидатите, за да отидат до урните“, коментира той.
Той определи резултатите като своеобразен „жълт картон“ от избирателите към управляващите. Според анализа му подкрепата за кандидатската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев е нараснала спрямо първоначалните очаквания. Като възможни фактори за това той посочи консолидацията около геополитическите различия и мобилизацията на десни избиратели.
Основният проблем обаче остава не толкова преразпределението на гласовете, колкото отсъствието на значителна част от хората, заявили предварително, че ще участват във вота.
Живков уточни, че социологическите проучвания измерват нагласи и намерения, докато екзитполът и паралелното преброяване дават информация за поведението на избирателите в изборния ден.
Декларираната готовност за участие невинаги се превръща в реално гласуване.
Според Геновева Петрова атаките срещу търговски кораби в Черно море са направили геополитиката по-разбираема и непосредствена за част от българските избиратели. Тема, която доскоро е изглеждала далечна за мнозина, вече се възприема като въпрос на национална сигурност.
По думите ѝ по-категоричните позиции по тези въпроси са помогнали на някои кандидати да подобрят резултатите си спрямо първоначалните очаквания. Същевременно нееднозначните позиции на Илияна Йотова по отношение на правителството са се оказали предизвикателство в ситуация, в която сигурността е сред водещите обществени теми.
Социолозите обаче подчертаха, че геополитиката не може да измести икономическите тревоги на хората. Според Живков сравнението на изборните резултати с предишния вот показва особено силно отдръпване от участие в най-бедните региони на страната.
Това според него е знак, че икономическите и финансовите страхове също формират оценката на гражданите за управлението.
До втория тур основният въпрос ще бъде дали кандидатските щабове ще успеят да мобилизират избирателите, които останаха вкъщи на първия тур.
Според Добромир Живков е възможно част от негласувалите да бъдат привлечени към урните, но това не е сигурно.
По традиция активността на балотаж често е по-ниска, но при толкова слаб резултат на първия тур е трудно да се прогнозира дали този път тенденцията ще се запази.
Двамата социолози отбелязаха, че решаваща ще бъде способността на кандидатите да разширят подкрепата си отвъд най-близките до тях политически формации. В същото време вторият тур може да бъде повлиян и от т.нар. протестен вот – гласуване не толкова в подкрепа на единия кандидат, колкото срещу другия.
Така наред с геополитическите различия и отношението към управлението, за изхода от балотажа ще имат значение икономическите притеснения, доверието в кандидатите и готовността на разочарованите избиратели отново да участват в изборния процес.
SafeNews припомня, че ниската избирателна активност и острите политически оценки белязаха коментарите след първия тур на президентските избори.
Представители на инициативните комитети на Илияна Йотова и Андрей Гюров влязоха в задочен спор за причините за изборните резултати, посланията на избирателите и очакванията към двамата кандидати преди балотажа.
Кой получи „червен картон“ от избирателите? Сблъсък на мнения преди балотажа за президент (ВИДЕО)
Източник: bTV
