България е загубила част от финансовата си самостоятелност с влизането в еврозоната, а Европа може да се изправи пред сериозни дългови сътресения. Това заяви финансовият и икономически експерт Виктор Папазов в предаването „Делници“, където отправи критики към европейската икономическа политика, държавните разходи и плановете за въвеждане на дигиталното евро.

Според него финансовите проблеми на Франция могат да се превърнат в сериозен риск за цялата еврозона. Папазов изрази опасения и за отражението на икономическите решения върху доходите, покупателната способност и ежедневните разходи на българските домакинства.

Франция като риск за цялата еврозона

Папазов прогнозира, че през следващите години Европа може да бъде изправена пред сериозна дългова криза. Като един от потенциалните фактори за нестабилност той посочи финансовото състояние на Франция.

„Очевидно, че ни очаква сериозна дългова криза. Франция падне ли, тя ще повлече след себе си цялата еврозона“, заяви експертът.

По думите му присъединяването към общата валута ограничава възможностите на България самостоятелно да определя финансовата си политика. Той смята, че страната е загубила част от своя суверенитет при вземането на икономически решения.

„България загуби своята независимост. България загуби своя суверенитет. Оттук нататък Брюксел и Франкфурт ще решават колко ще сме бедни, защото ние богати няма да станем“, коментира Папазов.

Къде отиват парите на държавата

Експертът разкритикува и начина, по който се разпределят публичните средства. Според него трябва да бъдат преразгледани разходите за държавната администрация, включително издръжката на служебни автомобили и други харчове, които той смята за ненужни.

Папазов постави на обсъждане и бъдещето на втория пенсионен стълб. По негови изчисления евентуалното му закриване би могло да освободи около 1,5 млрд. евро годишно. Това е предложение на експерта за промяна в пенсионния модел, което предполага отделен дебат за последиците върху осигурените лица, пенсионните им спестявания и финансирането на системата.

Папазов оспори и използването на брутния вътрешен продукт като водещ измерител на икономическия успех. Според него по-съществено е какъв стандарт на живот имат хората и какво могат реално да си позволят със своите доходи.

Златото като защита на спестяванията

На фона на опасенията си за икономическата стабилност Папазов коментира и начините за съхраняване на личните спестявания. Той посочи златото като възможност за запазване на стойността на парите, а не непременно като инструмент за бърза печалба.

„Хората не трябва да мислят покупката на злато да я считат за инвестиция, а по-скоро за спестяване“, заяви експертът.

Той акцентира върху необходимостта хората внимателно да преценяват как държат средствата си в условията на опасения от инфлация и сътресения на финансовите пазари.

Дигиталното евро предизвика най-острите му критики

Особено категоричен беше Папазов по темата за дигиталното евро. Според него съществува риск подобна система да даде възможност за по-голям контрол върху финансовите операции на гражданите. Той използва израза „финансов концлагер“, за да опише опасенията си за личната финансова свобода и възможността за ограничения при разпореждането с пари.

Това е оценката на Папазов за потенциалните рискове. В разговора не бяха представени конкретни доказателства, че подобни ограничителни механизми ще бъдат въведени.

Енергията и въглеродните квоти под натиск

В разговора бяха засегнати и разходите на домакинствата, както и отражението на европейската енергийна политика върху бизнеса. Папазов разкритикува системата на въглеродните квоти и предупреди, че тя може да увеличи натиска върху цените на енергията и конкурентоспособността на европейската икономика.

Според него при определянето на икономическите политики не трябва да се гледат единствено финансовите показатели. Важен критерий е и отражението върху доходите, сметките и реалните възможности на гражданите да посрещат ежедневните си нужди.

Виктор Папазов очерта песимистична картина за бъдещето на европейските финанси и постави под въпрос посоката на бюджетната и енергийната политика. Прогнозите му за еврозоната и оценките му за дигиталното евро отразяват личната му позиция, а предупрежденията му засягат въпроси, чиито реални последици ще зависят от бъдещите икономически решения.

Източник: Евроком