Кой ще държи финалния подпис под назначенията на върха на спецслужбите? „Демократична България“ настоява президентът отново да получи правомощието да издава укази за назначаването на ръководителите им. Предложението идва в момент, когато политическите сметки около бъдещия държавен глава вече се преплитат с контрола върху службите, а в парламента се появяват съмнения кой всъщност би спечелил от промяната.

ДБ внесе законопроект, който връща президента в играта

Шестима депутати от „Демократична България“ са внесли в Народното събрание предложение за промени в Закона за ДАНС, с които президентът отново да подписва указа за назначаването на председателя на контраразузнаването. Според публикация на „Филтър“, предложението е внесено в края на миналата седмица.

В преходните и заключителните разпоредби е предвидено същият принцип да се приложи и за председателите на ДАТО, която отговаря за специалните разузнавателни средства, и на ДАР, службата за външно разузнаване.

В момента ръководителите на трите структури се избират от парламента по предложение на правителството, а държавният глава няма участие във финалната процедура.

Тази промяна беше приета от 51-вото Народно събрание с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС. По онова време Румен Радев беше президент, а отношенията му с парламентарното мнозинство бяха силно обтегнати.

„Сега правят услуга на Радев“

Инициативата на ДБ предизвика коментари сред депутати, според които моментът за подобна промяна не е случаен. Народен представител от друга парламентарна група, пожелал анонимност, смята, че предложението е трябвало да бъде внесено по-рано, преди президентските избори да се очертаят като политически фактор.

Според него сега законопроектът може да се окаже услуга за Радев, ако Илияна Йотова спечели вота. Запознати с парламентарните разговори твърдят, че в такъв случай „Прогресивна България“ би подкрепила предложението.

Йотова и Радев са в отлични отношения според източниците на „Филтър“, поради което не се очаква конфликт между двамата за назначенията в ДАНС, ДАТО и ДАР.

Защо ПП не подкрепи предложението

Любопитен детайл е, че депутати от „Продължаваме промяната“ не са се подписали под законопроекта на Божидар Божанов, Атанас Атанасов и останалите четирима представители на ДБ.

Според друга версия, цитирана от „Филтър“, в „Демократична България“ се надявали Андрей Гюров да спечели президентските избори. При такъв сценарий връщането на правомощието президентът да издава окончателния указ би могло да даде на формацията влияние върху назначенията на върха на специалните служби.

Юристи от настоящото Народно събрание смятат, че при подобно развитие депутатите на „Прогресивна България“ вероятно няма да подкрепят законопроекта.

Съществува и трета теза: че предложението няма да събере мнозинство дори при очаквана победа на Йотова. Според депутати Радев би предпочел да запази контрола върху назначенията чрез правителството и парламента, където формацията му разполага с 131 депутати.

Правителството вече използва новия ред

Промяната в процедурата вече има практическо отражение. Правителството е предложило Пламен Тончев да се върне начело на ДАНС, възползвайки се от отнетото от предишния парламент правомощие на президента.

Другите двама ръководители на службите са назначени при служебни кабинети през 2021 г.

Така спорът не е само за формалния подпис под указа, а и за това кой ще има решаващата дума при подбора на хората, които ръководят контраразузнаването, техническото наблюдение и външното разузнаване.

Президентите невинаги остават верни на партиите си

Депутат от опозицията пред „Филтър“ припомня, че държавните глави нерядко се дистанцират от политическите сили, които са ги издигнали. Според него не е изключено подобно развитие и при сегашната конфигурация, което прави въпроса за правомощията още по-важен.

Румен Радев се дистанцира от БСП, която го издигна за президент, и влезе в конфликт с бившия председател на партията Корнелия Нинова. Подобен път измина и Георги Първанов, който след края на президентския си мандат напусна БСП и основа партия АБВ.

През 1999 г. Петър Стоянов също влезе в конфликт с Иван Костов, след като тогавашният премиер смени десет министри заради корупция. Преди тях Желю Желев разкритикува правителството на СДС с позицията, станала известна като „Боянските ливади“.

Предложението на ДБ поставя на изпитание не само отношенията между партиите, но и готовността на парламентарното мнозинство да върне на президента влияние върху ключови назначения. Дали законопроектът ще получи подкрепа, може да зависи не толкова от принципа, който защитава, колкото от това кой ще заема президентския пост и как ще се разпределя реалната власт в държавата.

Източник: Филтър