Протестите във Франция традиционно са свързани със социални искания, но през последните години към тях все по-често се добавя и политически елемент. Това коментираха журналистите Ивет Добромирова и Тони Николов, както и политологът Тончо Краевски.
„Протестът е в ДНК-то на французите още отпреди Френската революция. Те протестират за всичко. Той буквално се ражда изведнъж – никой не може да знае кога, какво и защо кипи и каква е причината. Много е важно да се знае обаче, че в основата на френския протест след Френската революция най-често стоят социални искания“, заяви Ивет Добромирова.
По думите ѝ французите не излизат на протест с основната цел да свалят правителството. Според нея обаче при управлението на Еманюел Макрон към традиционните социални искания се е добавил политически елемент.
„Изневиделица започнаха в тези винаги социални протести, които в основата си имат различни социални искания, да се прокрадват политически послания“, коментира Добромирова.
Тя изрази мнение, че протестите са били използвани от групи, които целенасочено са предизвиквали безредици.
Журналистът посочи и ролята на руската хибридна война в Европа. Според нея Макрон е бил възприеман като един от европейските лидери, способни да се противопоставят на политиката на Владимир Путин, което го е превърнало в мишена на подобни действия.
Журналистът Тони Николов също обърна внимание на съчетаването на социалното недоволство с ескалацията на насилието. Според него в Европа има реални проблеми, свързани с обедняването, цените на горивата и войната в Украйна, но остава въпросът как и защо протестите придобиват конкретни форми.
„Като че ли се повтаря една и съща схема и това също е нещо, което много притеснява. Да, има недоволство в Европа, има социални проблеми. Води се война, имаме руската агресия в Украйна, имаме цените на горивата, които се вдигат. Хора, които казват, че обедняват, което сигурно е така. Но в същото време виждаме, че това се движи през мрежите“, каза Николов.
Той отбеляза, че дори френските журналисти трудно обясняват как протестите се организират и ескалират по този начин.
По думите му към недоволството на учениците са се добавили социални искания, включително свързани с цените на горивата, но палежите и разрушаването на обществени сгради предполагат организация и предварителна подготовка.
„Това прилича на война. Отделни квартали на Париж все едно са преживели военен сблъсък“, допълни той.
Политологът Тончо Краевски очерта две основни обяснения за протестите във Франция. Според едното страната изпитва затруднения с интеграцията на големия брой мигранти, които приема. Другото разглежда случващото се като израз на традиционната френска протестна култура и натрупаното недоволство сред младите хора, свързано с образованието и социалното отчуждение.
„Нищо не пречи двете неща да са верни едновременно“, коментира Краевски.
Той посочи и икономическото напрежение между поколенията като фактор за недоволството.
По думите му във Франция пенсионерите на възраст между 65 и 74 години разполагат с по-високи доходи от работещите на възраст между 30 и 39 години.
Според политолога бюджетните затруднения на страната и ограниченият избор за съкращаване на разходите са засилили конфликта между поколенията. Той смята, че натискът върху публичните финанси се отразява и на сфери като образованието.
Ивет Добромирова оспори тезата, че във Франция се съкращават средствата за образование. По думите ѝ бюджетът за сектора достига 200 милиарда евро, или около 5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Тя посочи, че по време на управлението на Макрон средствата за образование са нараснали с 10%, а заплатите на учителите – от 2700 до 3500 евро.
Добромирова заяви още, че правителството е предприело мерки още в началото на протестите. Сред тях тя открои разполагането на 3000 заместващи преподаватели в училища със сериозни затруднения, обявеното допълнително увеличение на бюджета за образование с 1 милиард евро, отстъплението от планирано повишаване на определени такси за обучение и срещите с ученически организации.
Според нея последвалата ескалация трябва да се разграничава от първоначалните ученически протести.
„Ние вече не говорим за ученическите протести. Ние говорим за погрома, за палежите, за превземането на тези протести от внедрените групировки“, заяви Добромирова.
SafeNews припомня, че в Париж маскирани нападатели разбиват магазини и унищожават имущество, докато правителството затяга мерките за сигурност и обещава обезщетения на пострадалите търговци.
Източник: bTV
