Зам.-председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС критикува реакцията на управляващите след новите атаки срещу кораби в Черно море, близо до българските териториални води.

Според него правителството е трябвало още миналата сряда да предприеме дипломатически действия и да потърси координация със съюзниците от НАТО и ЕС, вместо да реагира по-категорично едва след повторението на атаките.

„Това, което управляващите направиха вчера, трябваше да направят още миналата сряда. Ако си бяха свършили работата, може би нямаше да стигнем до тези атаки вчера“, заяви Гаджев пред БНР.

Според него правителството е трябвало да предприеме дипломатически действия още при предишния инцидент, вместо да изчаква нови атаки, за да засили реакцията си. По думите му България е можела да потърси координиран отговор от съюзниците си в НАТО и Европейския съюз, както и да започне незабавни разговори с Румъния и Турция за засилване на съвместните действия в Черно море.

„Среща на постоянните представители на Северноатлантическия съвет, консултации в рамките на НАТО, консултации в рамките на ЕС, комуникация веднага с румънци и с турци как да усилим съвместните си действия. Те се сетиха вчера да звънят“, заяви депутатът.

Той критикува и формулировката на предишната позиция на българското правителство, която определи като недостатъчно категорична

Според него София е трябвало ясно да заяви, че няма да толерира атаки в зоната си на отговорност, когато те засягат корабоплаването и създават рискове за икономическите интереси на страната.

„Ако беше заявена твърда и ясна позиция, че България няма да толерира подобни атаки в нейната зона на отговорност, които влияят на българското корабоплаване и на цените за българските потребители“, каза Гаджев, като противопостави подобна реакция на декларацията от предходната седмица.

Той определи тогавашното послание на властите като „плаха декларация“, която звучала приблизително така: „Абе не са хубави тези работи, ама имало да стават“. Според депутата повторението на атаките е показало необходимостта от по-категоричен подход.

„И се повтори, и сега вече се стреснаха. Надявам се сега, когато има по-ясна позиция, да няма трети път“, добави той.

Целта е да се постави под съмнение единството на НАТО

Гаджев определи като основна цел на руската дипломация да създава впечатление, че съюзът не е способен да действа ефективно при заплахи срещу неговите членове.

„Мечтата на руската дипломация е да покаже, че НАТО не работи“, заяви депутатът

Според него въпросът е не само какви дипломатически действия предприема България, но и какъв сигнал изпраща с тях. София трябва да покаже ясно, че не приема подобни инциденти и че е готова да работи със съюзниците си за предотвратяването им.

„Въпросът е колко силен и ясен сигнал искаме да изпратим, че не желаем да се случват такива неща и няма да толерираме да се случват в българската зона на отговорност“, посочи Гаджев.

Той заяви още, че от ГЕРБ-СДС смятат за необходимо да се търси консенсус между управляващите и опозицията по въпросите, по които има съгласие за националния интерес. По думите му отбраната и реакцията при заплахи за сигурността изискват обща позиция, независимо от политическите различия.

Пет нови зенитно-ракетни комплекса за над 900 млн. евро

Коментарът на Гаджев идва на фона на нови удари по кораби в Черно море, намиращи се в близост до българските териториални води. Междувременно Комисията по отбрана в Народното събрание подкрепи придобиването на още пет зенитно-ракетни комплекса на стойност над 900 млн. евро. В същия ден премиерът Румен Радев прие руския посланик Елеонора Митрофанова в Министерския съвет.

Гаджев уточни, че придобиването на петте комплекса не е нова инициатива, породена от последните събития в Черно море, а част от по-ранен договор.

„Преговорите за закупуването започнаха през 2023 година. 2024 г. бяха завършени по време на служебното правителство на Главчев. Тогава договорът беше ратифициран. Тези пет комплекса са част от онзи договор от 24-та година. Те не са нещо ново“, обясни той.

По думите му проектът е свързан с европейската програма SAFE, която е била финансирана и договорена по време на правителството на Росен Желязков, с участието на министъра на отбраната Атанас Запрянов.

Депутатът направи важно уточнение за предназначението на системите: те са предвидени за противоракетна и противовъздушна отбрана срещу самолети и ракети, но не трябва да се разглеждат като пряко решение на проблема с дроновете.

„Те са за противоракетна и противовъздушна отбрана, за самолети и ракети. Не излиза сметката при използването им срещу дронове“, заяви Гаджев.

Така той разграничи модернизацията на традиционната противовъздушна отбрана от необходимостта България да развива отделни способности за откриване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. Това е съществено разграничение на фона на нарастващите рискове за корабоплаването и инфраструктурата в Черноморския регион.

SAFE трябва да осигури нови способности до началото на 2030 г.

Гаджев подчерта, че България не е във война и разполага с време да развива отбранителните си способности, така че да запази мира и да може да реагира при евентуално влошаване на средата за сигурност.

„България е в мир и има време да развива отбранителните си способности, така че да остане в мир“, заяви той.

По думите му програмата SAFE е замислена така, че придобиваното по нея оборудване да бъде доставено и въведено на въоръжение до началото на 2030 г.

Изказването му очертава две отделни, но свързани задачи пред България: от една страна, по-категорична и координирана дипломатическа реакция при инциденти в Черно море, а от друга, дългосрочно укрепване на отбраната. Според позицията на Гаджев първата задача изисква своевременни действия и ясен сигнал към потенциалния извършител, докато втората предполага последователни инвестиции и развитие на способности, съобразени с характера на съвременните заплахи.

Източник: БНР