Хирургически анализ  на Илиян Василев на невъзможността на Радев да изрече думата Русия. Най-опасната комбинация е тази между комплекси и арогантност, пише бившият посланик на България в Русия в своя публикация. Тя проличава особено ясно в реакциите на Радев и неговите министри около кризата, и най-вече в нервността му около свикването на КСНС, допълва той и уточнява:

„Както и в липсата на реакция на Йотова, която притисната до стената свика заседанието на КСНС, защото иначе щеше да стане за посмешище в ролята си на „главнокомандващ“. Скрила се е на „Дондуков“ 2 и трепери“

Василев продължава с остра критика към поведението на Радев и начина, по който той реагира на критиките към политиката му:

„При Радев обаче самомнението поражда напрегнатост, която тепърва ще избие, особено в отношението му към критиците и критиките на неговата политика и към конкретни реакции, които той определя като „непрофесионални“. Да му се чудиш на какво от горе си въобразява, че е мярата за професионализъм в тази област.

Да, той има достъп до повече информация от всеки опозиционен политик, просто защото е премиер и службите му доставят информация. Проблемът е, че живеем в open-source информационно общество и никой вече няма монопол върху оценките и изводите. Нещо повече – много често именно идеологическите и идейните матрици в съзнанието му му пречат да разбере рисковете и ползите от едно или друго решение.“

Според бившия посланик причината за мълчанието на властта по въпроса за отговорността за атаката е политическа:

„Ясно е защо мълчи по въпроса за отговорността за атаката. Ако признае, че тя е руска и е наредена от Путин, цялата конструкция на политиката му на дистанциране от Украйна и правенето на „мили очи“ към Москва отива в канала. Кремъл просто му се подиграва.

Следват унижение и признание за политическа импотентност. Защото главното основание, заради което беше избран, а и Йотова претендира за същото, е твърдението, че ако България бъде по-мека към Путин и по-твърда към Украйна, това ще гарантира на българския народ сигурност и просперитет. Няма да изпращат подкрепа на Киев, и войниците ни няма да бъдат войници.

Русия няма да ни нападне, ще оцени „особената“ политика на Радев и Йотова и така ще насърчи и други държави, освен България, да се присъединят към т.нар. „коалиция на мира“ /по Йотова/, като алтернатива вътре в ЕС и НАТО.

Както милион пъти съм казвал, Радев и Йотова не разбират Русия, още по-малко Путин. Нямат представа какво движи и мотивира действията на Кремъл. Въобразява си, че там, където САЩ, Германия, Франция и Великобритания не успяват да се договорят с Путин за мир в Украйна, той ще успее – поне на думи и поне да го забележат.“

Василев свързва реакцията на Радев и Йотова с атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона на Черно море:

„И понеже не разбира Путин, а по-скоро има комплекс от него, приема толкова болезнено, почти панически и като удар в гръб, руските военни атаки в икономическата зона на България в Черно море. Защото Путин показва, че терзанията на Радев и Йотова нямат никакво значение за него.

Не е за първи път. Борисов също мина по тази писта.

Помните – лансираха „Турски поток“ с идеята, че така ще създадем зависимост на Русия от преноса на руски газ през България и ще си гарантираме и природния газ за нас, и добрите цени.

И какво стана?

С един замах Путин разби тези илюзии на пух и прах – не само спря едностранно доставките за България, но ние безропотно продължихме преноса на руски газ.

Тоест зависимостта се оказа асиметрична.

И сега е така. Путин играе игра за собственото си оцеляване и в тази война Радев и Йотова изобщо не са на картата.

А те, милите, си въобразяват, че някой в Кремъл забелязва усилията им да се харесат на Путин.

Наивници. Да запомнят – единственият тип политика, който Русия разбира и уважава, е тази от позицията на сила, на твърдост, решителност. Не непременно да я провокираш, но да казваш „не“ и Москва да знае, че можеш да се защитиш. Както никога в историята ни, именно благодарение на затъването на Кремъл във войната и ангажирането на основните му ресурси в нея, много страни могат да кажат „не“ и това да им се размине“, завършва Илиян Василев.