Времето, през което служител е в отпуск поради временна неработоспособност, не прекъсва натрупването на трудов и осигурителен стаж при работа по трудов договор. Това важи и в случаите, когато работникът или служителят няма право на парично обезщетение за болничния, посочват от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Болничният се признава за трудов стаж
Трудовият стаж има пряко значение за правата, които работникът придобива по трудовото си правоотношение. Съгласно член 352 от Кодекса на труда, за трудов стаж се признава и времето, през което служителят е ползвал законоустановен отпуск, включително неплатен отпуск поради временна неработоспособност.
„Периодът, през който работникът или служителят ползва законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, по правило не води до прекъсване на трудовия му стаж. Няма значение, че през този период лицето фактически не изпълнява трудовите си задължения“, уточнява д-р Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
Това означава, че продължителният болничен не намалява правото на платен годишен отпуск, тъй като периодът на временна неработоспособност се включва в трудовия стаж, който служи като основа за определяне на размера на отпуска.
Как се отразява болничният върху осигурителния стаж
И по отношение на държавното обществено осигуряване времето, прекарано в болничен, се признава за осигурителен стаж. Законодателството предвижда, че за такъв стаж се зачита периодът на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, като за съответното време не се дължат осигурителни вноски, съгласно член 9 от Кодекса за социално осигуряване.
Важно е да се прави разлика между признаването на стажа и изплащането на парично обезщетение. Това са две отделни процедури и липсата на право на обезщетение не означава непременно, че съответният период няма да бъде отчетен като осигурителен стаж.
За да получава парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, лицето обичайно трябва да има най-малко шест месеца осигурителен стаж, през който е било осигурено за риска „общо заболяване и майчинство“.
„Липсата на право на парично обезщетение за определен период обаче не означава автоматично, че този период няма да бъде зачетен като стаж“, допълва д-р Капитанов.
Какво се случва, ако целият месец е в болничен
При пълно работно време, ако служителят прекара целия месец в надлежно разрешен болничен при действащ трудов договор, месецът се зачита изцяло за трудов и осигурителен стаж.
Фактът, че през този период няма реално отработени дни, сам по себе си не води до загуба на стаж. Това е важно уточнение за служителите, които ползват по-продължителен отпуск поради временна неработоспособност.
При непълно работно време обаче се прилага особеност. Времето в болничен се зачита за осигурителен стаж пропорционално на установеното работно време по трудовия договор.
Кой плаща обезщетението при болничен
При общо заболяване, когато са изпълнени необходимите условия за получаване на обезщетение, работодателят поема първите два работни дни от временната неработоспособност. За тях се изплащат 70 процента от среднодневното брутно възнаграждение.
За останалия период обезщетението е за сметка на държавното обществено осигуряване. При временна неработоспособност поради общо заболяване размерът му е 80 процента от дохода, върху който се изчислява обезщетението.
Когато причината е трудова злополука или професионална болест, обезщетението е по-високо и достига 90 процента от съответния доход.
Така болничният не прекъсва натрупването на стаж, дори когато за определен период служителят няма право на парично обезщетение. Отделно от това се преценява дали са изпълнени условията за изплащане на самото обезщетение.
