„Вълнувам се. Това е едно историческо събитие, което ще остане в аналите на историята след време. По подобен начин, макар и не съвсем, има аналогия с пренасянето по един приключенски начин на костите на Гоце Делчев в България“, коментира в „Тази събота“ проф. Георги Николов – историк, преподавател в Софийския университет и един от най-изявените изследователи на цар Самуил и Самуилова България.

Останките ще бъдат изследвани в Националния исторически музей

Освен тленните останки на цар Самуил, в България ще бъдат транспортирани и останките, открити в още два гроба. Те предстои да бъдат изследвани, като според историците има основания да се предполага, че принадлежат на Гаврил Радомир и Иван Владислав.

„Те ще бъдат оставени в Националния исторически музей за изследване, тъй като ние предполагаме, че те са на Гаврил Радомир и Иван Владислав. Аз лично предполагам, че в последния гроб, означен от Николаос Муцопулос като „Делта“, са били погребани родителите на Самуил и неговият брат Давид. Именно там е стоял надписът, който по-късно е намерен в Герман, защото липсва плочата, която е покривната плоча на саркофага. Така че едно ДНК изследване и други изследвания, които антропологията прави, ще разкрият малко повече за родствените връзки между тях и тогава могат да се правят по-смели хипотези“, обясни проф. Георги Николов.

За изследванията ще са необходими специализирани лаборатории

По думите на историка първоначално останките ще бъдат съхранявани и изследвани в музея, но част от необходимите анализи изискват високоспециализирана апаратура и лаборатории, каквито има и извън България.

„Първоначално ще бъдат в музея, но едно изследване изисква специализирани лаборатории, които са главно в чужбина – в Харвард, в Лайпциг. При това, за разлика от костите на Самуил, тяхното състояние не е толкова добро. Няма череп. Не са запазени, защото са били разграбени през 1071–1072 година. Тогава са изпратени франки да потушат въстанието на Георги Войтех и разграбват тази базилика. Това е отбелязано изрично в една хроника“, коментира историкът.

Анализите могат да покажат как са живели и от какво са боледували

Съвременните антропологични и археологически методи позволяват да се извлече значителна информация от човешки останки. Според проф. Николов изследванията могат да дадат сведения не само за роднинските връзки, но и за здравословното състояние и начина на живот на хората.

„Колегата академик Васил Николов ми каза, че също има чуждестранен сътрудник в Провадия, при Солницата, която знаете. Там по костите може да се каже от какво е боледувал даден човек, как се е хранил. Въобще техниката е доста напреднала в това отношение. А за Самуил, разбира се, тази техника ще позволи да се направи един триизмерен нов образ на лицето му — как е изглеждал. Досега са използвани само снимки или гипсови отливки, но сега нашите антрополози ще имат възможност да направят цялостна възстановка на лицето на цар Самуил“, посочи проф. Николов.

Зъбите дават най-добри възможности за ДНК анализ

Според антрополозите именно зъбите са сред най-надеждните материали за извличане на древна ДНК. Анализът може да помогне за установяване на генетични връзки между намерените останки и да даде допълнителни сведения за хората, погребани в базиликата.

Проф. Николов подчерта, че според него няма основание да се поставя под съмнение идентификацията на останките на цар Самуил.

„Тук последните дни се наслушах какво връщаме, пък защо е тук, как ще го донесат, защо не е по друг начин. Напомня ми тази работа един стар анекдот, в който един носел сто яйца. Германецът го видял и казал: „Ех, какъв омлет бих направил!“ Французинът го видял и рекъл: „Ех, какви сладкиши бих направил!“ Българинът го видял и рекъл: „Тоя сега, ако падне, какъв сир ще стане!“, заяви проф. Николов.

Историческите извори насочват към самоличността на Самуил

Историкът посочи редица сведения от средновековните извори, които според него подкрепят идентификацията на намерените останки като тези на цар Самуил.

„Има много насочващи извори към това. Михаил Аталиат, византийски историк, изрично пише, че уплашен Самуил след битката при Ключ избягал и умрял на блатистия остров Преспа. Известно е друго — че именно той е пренесъл мощите на свети Ахил Лариски, където те са съхранявани, и вероятно той е пожелал приживе да бъде там погребан. При това до саркофага на своите родители“, коментира експертът.

Златотъканата тъкан е открита под тялото

Сред находките, свързани с погребението, е и златотъкана тъкан, открита под тялото. Тя е допълнителен елемент от археологическия контекст на гроба.

Проф. Николов обясни и защо при откриването на гроба не са намерени очаквани предмети като корона или други ценности.

„На въпроса защо например не откриваме корона или нещо друго, трябва да кажа, че над гроба е имало сводесто пространство. И фактически, ако е имало някакви дарове, те са били в този свод. Именно те са били разграбени, а грабителите не са се сетили да отворят гроба. И той така е стоял 955 години до откриването му от Муцопулос — благодарение на това, че всъщност над гроба е имало друга кухина с даровете“, посочи проф. Николов.

Каква ще бъде реакцията в Северна Македония?

В интервюто беше поставен и въпросът за това как би могла да бъде посрещната новината за пренасянето на останките от страна на Северна Македония, предвид различните исторически интерпретации и спорове около наследството на средновековната държава на цар Самуил.

„В една държава, в която властта всекидневно излъчва омраза към България, към българите, аз не мога да очаквам положителна реакция. Дори най-положителното нещо на земята да се случи тук, те намират начин да кажат, че това е лошо. Българомразството там е като професия. Всекидневно по вестници, по медии се излъчват негативни сигнали към България. Аз не знам тези хора как си представят да влязат в Европейския съюз, където трябва да има братска любов, а не омраза. Така че според мен отношението ще е негативно. А какво би трябвало да бъде? Ако те смятат за свой праотец Самуил, би следвало днес да дойдат тук и да се радват“, заяви проф. Николов.