Новата формула за минималната работна заплата вече е приета от парламента, но спорът около нея тепърва се разгаря. Според президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов механизмът не е резултат от достатъчно широко обсъждане и синдикатите са били поставени в ситуация, в която трудно са могли да откажат постигнатото споразумение.

Манолов коментира темата в предаването „Още от деня“ по БНТ, след като на 25 септември Народното събрание окончателно прие промените в Кодекса на труда. По новия механизъм минималната заплата ще се определя въз основа на четири критерия, а конкретната формула ще бъде уредена с наредба на Министерския съвет.

„Имахме сериозни възражения“

Манолов заяви, че синдикатът е имал сериозни резерви към начина, по който е бил изработен новият механизъм.

„Имахме сериозни възражения, които не бяха взети под внимание“, каза той.

Според него ситуацията е щяла да бъде различна, ако е било свикано заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. По думите му при обсъжданията в парламента са били използвани по-скоро преразкази на постигнатото между социалните партньори.

Той постави под въпрос и самото разбирателство между синдикати и работодатели.

„Ние участвахме в това разбирателство с „пистолет, опрян в челото“, заяви Манолов.

Като аргумент той посочи, че в законодателството е било записано, че при липса на споразумение минималната заплата за следващата година ще остане на нивото от текущата.

Къде ще бъде минималната заплата

По думите на Манолов до бюджетните разпоредители вече е било изпратено конкретно число, което обаче не представлява максималната възможна стойност по новия механизъм. Той заяви, че ако е бил политик, би определил възнаграждението на максималното възможно ниво, защото това би показало различен подход от досегашната формула.

Според него обаче политиците имат и друга причина да бъдат внимателни с размера, тъй като множество плащания са обвързани с минималната работна заплата и всяко увеличение има отражение върху бюджета.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова вече посочи, че максималният размер по новата формула е 672,80 евро.

Самият Манолов изрази съмнение, че в крайна сметка минималната работна заплата ще достигне дори 640 евро.

„Минималната заплата“ често е само част от реалния доход

Президентът на КТ „Подкрепа“ постави и друг проблем, който според него изкривява значението на минималното възнаграждение.

„У нас минималната работна заплата тежи, защото прекалено много минимални работни заплати нямат нищо общо с това, което хората получават“, коментира Манолов.

По думите му в някои случаи минималната заплата е само официалната част от възнаграждението, докато останалите пари се изплащат неофициално.

Той посочи именно това като причина дискусията за размера на минималното възнаграждение да не се води единствено през формулата, а и през реалните доходи на работещите.

Четири критерия вместо старата формула

Новият механизъм, който парламентът одобри, предвижда минималната работна заплата да се определя с оглед на покупателната способност и издръжката на живот, общото равнище и разпределението на работните заплати, темпа на растеж на възнагражденията и дългосрочните равнища на производителността на труда. Конкретната методика трябва да бъде разписана с наредба на Министерския съвет.

Тъкмо включването на повече показатели предизвика спорове между управляващи, работодатели и синдикати. Част от критиките в парламента бяха свързани именно с това, че законът изброява критериите, но оставя конкретния начин на изчисление за последващ нормативен акт.

Новата формула вече е гласувана, но окончателният размер на минималната заплата ще покаже как изглежда промяната не на хартия, а в реалните доходи на хората, за които това възнаграждение е основният източник на средства.

Източник: БНТ