Лидерите на НАТО ще се срещнат в Анкара следващия месец. Те са обещали да изразходват 5% от БВП за отбрана до 2035 г. Но за няколко съюзници разликата между обещанието и реалността остава голяма. Генералният секретар на Алианса Марк Рюте ще представи класифицирана оценка на напредъка на членовете към новата цел за разходи. Прегледът ще постави под нов контрол страните, които все още са далеч от постигането на критерия, настояван от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Оценката идва в деликатен момент за Алианса. Европейските правителства се надпреварват да демонстрират, че поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана, тъй като Вашингтон намалява военните ресурси, които предоставя на НАТО, а Тръмп продължава да оказва натиск върху съюзниците за споделяне на тежестта.
Въпреки че всички членове на НАТО се ангажираха с целта от 5% – да изразходват 3,5% от БВП за основни военни способности и още 1,5% за по-широки инвестиции, свързани със сигурността, до 2035 г. – разстоянието между обещанието и реалността остава голямо. Някои страни вече бързо се движат към увеличаване на военните разходи. Други се сблъскват с политическа съпротива, бюджетни ограничения или въпроси относно това дали плановете им ще отговарят на счетоводните правила на НАТО.
„Преди срещата на върха в Анкара очаквам държавите да представят ясни, конкретни и надеждни планове за постигане на тази цел“, каза Рюте, отбелязвайки, че някои страни като Словения, Албания и Чехия не са изпълнили целта на Алианса за разходи от 2% от БВП преди 2025 г.
Тези правителства рискуват да се окажат в мерника на Тръмп, докато лидерите от НАТО се подготвят за следващата си среща на върха в Турция.
Ето кои съюзници са най-уязвими към критики относно разходите за отбрана в навечерието на срещата на лидерите в Анкара през юли.
Испания
Испания е боксова круша на НАТО и на Тръмп откакто страната отказа да се ангажира с целта от 5% разходи миналата година. Мадрид твърди, че може да генерира военните способности, необходими за борба с Русия, като изразходва 2,1% от БВП.
Тази година Испания отпусна 34 милиарда евро за разходи за отбран, с което разходите достигнаха 2% от БВП.
И все пак остават въпроси относно бъдещото финансиране. План на Мадрид за 10 милиарда евро за увеличаване на разходите, публикуван точно преди срещата на върха на НАТО миналата година, заделя около 4 милиарда евро за телекомуникации, киберзащита и реагиране при природни бедствия.
В допълнение към това, испанският социалистически премиер Педро Санчес се очерта като един от основните европейски критици на Тръмп, така че е малко вероятно последният да му отстъпи.
Великобритания
Великобритания се е присъединила към целта на НАТО от 5%, но досега само 2,6% са напълно финансирани.
Планове за разходи на ведомствата, определени от канцлера Рейчъл Рийвс, поставят страната на път да достигне 2,6 процента разходи за отбрана до 2027 г., но няма бюджетна пътна карта за постигане на останалата част. Премиерът Киър Стармър си е поставил амбиция да достигне само 3% от БВП за разходи за отбрана в следващия парламент.
Разликата във финансирането избухна наяве този месец, когато министърът на отбраната Джон Хийли подаде оставка поради липсата на допълнителни средства за предстоящия план за инвестиции в отбрана на Великобритания. В писмото си до Стармър той предупреди, че DIP гарантира само допълнително увеличение от 0,08% между 2027 и 2030 г. Великобритания няма как да постигне целта от 3,5% разходи за основни военни способности, каза той.
Планът за иновации в областта на отбраната (DIP) ще бъде пренаписан под ръководството на новия министър на отбраната Дан Джарвис и публикуван преди срещата на върха в Анкара, като Даунинг стрийт отказва да отдели допълнителни средства за договореното преди това.
Тръмп има основания да критикува Стармър и Обединеното кралство. Той неведнъж е атакувал британския премиер заради позицията му по отношение на войната с Иран. Стармър заяви обаче, че на срещата на Г-7 тази седмица е провел много продуктивни и добри разговори с президента на САЩ.
Унгария
Според НАТО Унгария е похарчила приблизително 2,06% за отбрана през 2025 г. Но новото дясноцентристко правителство на премиера Петер Мадяр все още е изправено пред трудна ситуация.
При предишния си лидер Виктор Орбан, Унгария беше кандидатствала за 16 милиарда евро от схемата на ЕС за заеми за оръжия в рамките на програмата „Действия за сигурност за Европа“. Неговият наследник Мадяр заяви, че ще преразгледа искането. Представители на ЕС казват, че очакват Будапеща да поиска само една трета от тази сума, което ще намали възможностите за допълнителни разходи за отбрана.
И докато програмата на новото правителство потвърждава ангажимента на Унгария към ЕС и НАТО, бюджетът за отбрана сега може временно да падне под 2%“. Причината е, че новото правителство се бори с напрегнати публични финанси след години на високи дефицити.
Тесните връзки на Орбан и обкръжението му с Тръмп и движението MAGA също могат да подтикнат американския президент да потърси причина за атака срещу новото унгарско правителство.
Чехия
Подобно на Унгария, Чехия регистрира спад на разходите за отбрана на годишна база през 2025 г.
Тази година Прага възнамерява да отдели 2,1% от БВП за отбрана, но само като включи 1,2 милиарда евро за обновяване на магистралата като част от военните си разходи – ход, който предизвика недоумение сред съюзниците от НАТО. Чешкият премиер-популист Андрей Бабиш призна, че разходите вероятно ще паднат под 2% за 2026 г.
Правителството не е предложило законопроекти за отбрана.
И все пак Прага е готова да представи нова военна стратегия през следващата седмица, фокусирана върху увеличаването на военния персонал и защитата срещу дронове, обясни чешки служител, пожелал анонимност. Това вероятно ще включва пренасочване на средства от други министерства.
Прага все пак обясни, че постигането на целта от 2% определено ще се случи в рамките на правомощията на това правителство, може би следващата година.
Подкрепата на десния популист Бабиш за войната между САЩ и Израел в Иран също би могла да намали вероятността от спор.
Словения
Съобщава се, че НАТО е поставило под въпрос счетоводните методи на Словения. В писмо до Любляна миналия месец Рюте твърди, че разходите за отбрана на страната са достигнали само 2,01% от БВП до голяма степен чрез включване на проекти, които не попадат в договореното определение за основни разходи за отбрана. Когато тези проекти са били изключени, разходите за отбрана са били по-близо до 1,6%.
Критиката на Рюте е до голяма степен оправдана. Миналата година предишното правителство заяви, че ще използва иновативни изчисления, за да постигне целите на Алианса. Разходите за отбрана станаха политически противоречиви при правителството на бившия лявоцентристки лидер Роберт Голоб, който в един момент флиртуваше с идеята за референдум за членство в НАТО, преди да се откаже от идеята.
Новото дясно ориентирано правителство на премиера Янез Янша обаче иска да промени посоката.
Катя Гершак, ръководител на мозъчния тръст за отбрана, сигурност и устойчивост „Тривелис“ заяви:
„Досега в публични изявления правителството е показвало, че наистина иска да покаже ангажимента си към НАТО и ЕС и да възстанови доверието в Словения“.
Янша многократно е настоявал за по-високи разходи за отбрана, което би могло да му осигури по-спокойно време с Тръмп.
Италия
Италианският премиер Джорджа Мелони отдавна е един от най-близките съюзници на Тръмп в Европа, въпреки спора им заради коментарите на Тръмп срещу папата и липсата на подкрепа от страна на Мелони за войната в Иран. На срещата на върха на Г-7 тази седмица тя му каза:
„Винаги сме били приятели“.
И все пак, с предстоящите избори следващата година и много непопулярните разходи за отбрана в страната, Мелони се бори да намери баланс.
Говорейки в парламента по-рано този месец, тя заяви, че ще отиде на срещата на върха на НАТО с планирани разходи за отбрана и сигурност от 2,8% за тази година, включително 0,7% за вътрешна сигурност.
Рим може да посочи голямата си отбранителна промишленост и военно присъствие в Средиземно море, смята Бениамино Ирди, старши сътрудник в Германския фонд „Маршал“ на Съединените щати. А близките отношения на Мелони с Тръмп може да предпазят Рим от някои критики.
„Но е малко вероятно те да имат същата тежест във Вашингтон, ако не са съпроводени от устойчиво увеличаване на отбранителните способности“, предупреди Ирди.
Politico/превод: SafeNews
