Амин е на 17 години, когато силно обгореното тяло на брат му е извадено от багажника на опожарена кола.

„Брат ми, за съжаление, рано се пристрасти към наркотиците“, казва той с безстрастно лице, докато вдига поглед към мърлявите многоетажни апартаменти, които го заобикалят.

Той разговаря за брат си, който е търгувал с наркотици преди убийството си в един от най-известните квартали на Марсилия, пред екип на BBC.

Амин, която сега е на 19 години, е израснала в „имението“ Фрайс-Валон – огромен и беден социален жилищен проект в северната част на града, който е опетнен с историе за насилие, свързано с банди и наркотици.

Недалеч двама млади мъже се излежават на една стена. Наркодилърите работят открито в квартала, под жаркото следобедно слънце

„Трафикът на наркотици е съблазнителен избор за децата, които растат тук и имат малко пари – и още по-малко перспективи“, признава Амин пред BBC.  „Няма други възможности. Няма компании, които идват тук и казват, че ще ни плащат повече от минималната заплата… тук хората са касиери в супермаркети, чистачи или охранители. Ние не можем да бъдем съдии, адвокати или счетоводители.“

Той не беше изненадан от последните бунтове, които бяха особено тежки в Марсилия. Предприятията тук, включително и един оръжеен магазин, бяха вандализирани и ограбени, а мъж на 27 години беше убит.

Прокурорите казват, че загиналият мъж е бил ударен в гърдите от вид полицейски гумен куршум, наречен „флашбол“. Предполага се, че е получил инфаркт, но обстоятелствата са неясни.

Безредиците последваха протести срещу смъртоносната стрелба от полицията по 17-годишния Наел М- в Париж.

„Винаги сме в една и съща бъркотия, в същата мизерия и нищо няма да се промени“, казва Амин, „така че разбирам гнева на младите хора. Не оправдавам насилието, но го разбирам.“

Бунтовете и последиците от тях разкриха дълбочината на гнева, разочарованието и изоставеността, изпитвани от толкова много френски граждани

BBC се среща с Мадо, жена на средна възраст, която живее в комплекса, близо до това, което е било местно полицейско управление тук.

За мнозина това беше физическа връзка между тях и френската държава, а смъртта му мрачно символизира нарастващо влияние на трафикантите.

„Тук е като да живееш в кош“, казва Мадо. „Не е безопасно. За политиците ние сме нищо. Ние наистина сме нищо.“

Един мъж, Мурад, говори ядосано, докато споделя, че тук има плъхове навсякъде.

„Не всички имаме еднакви права. Политиците се въртят по медиите и казват, че няма граждани втора класа, но това не е вярно в действителност.“

Но може би малцина разбират по-ясно дълбоките разделения във френското общество – или техните последствия – от Амин.

Сега той работи, за да насочи младежите в имението далеч от престъпността, но също така подкрепя семействата на онези, които са платили с живота си.

Миналата година в Марсилия имаше 31 убийства, свързани с трафик на наркотици. Тази година те са 23. Две трети от жертвите са на възраст под 30 години. Френските власти признаха както трагедията, така и проблема.

Преди две години президентът Еманюел Макрон обеща да поправи Марсилия

Той обяви план за 5 милиарда евро за справяне с престъпността и лишенията в града и се върна в южния пристанищен град точно преди бунтовете, за да подсили ангажимента си.

„Всичко трябва да се движи по-бързо“, каза президентът Макрон в началото на тридневно пътуване, в което посети обектите на проекти за възстановяване, включително полицейски участък, училище, затвор и болница.

Но Амин, който го е срещал два пъти, е загубила вяра.

„Когато Макрон идва, той идва да прави съобщения, а не да ни слуша.

Дори кметът на Марсилия Беноа Паян признава, че трябва да обедини града си.

„Твърде дълго моят град беше разделен между хора, които са бедни, и хора, които не са. Между тези, които се считат от публичните власти, и тези, които не са.“

Предполага се, че това е основна френска ценност. Но тук égalité (равенството) вече е амбиция.