ЧУДОВИЩНА ГАВРА! Байдън помилва съдия, вземал подкупи, за да праща деца в частни затвори!?!
Херодот разказва за персийския император Камбрий втори, който нарежда един от съдиите му – Сисамнес – да бъде одран жив. След това с кожата му тапицират стол, на който поставя сина му Отанес също да бъде съдия. Излишно е да коментираме дали в такъв стол и при отсъжданията си синът не се е ръководел винаги от мисълта какво го чака, ако се корумпира и императорът научи.
В Съединените щати в началото на този век е действала схема, при която съдии получават подкупи от частни затвори за непълнолетни, за да издават строги и продължителни присъди за дребни закононарушения каквито са дори кражбите от магазин. Децата влизали в частните затвори, а правителството плащало на тези затвори на глава. Както в българското образование „парите следват студента“, така в случая в САЩ „парите следват малолетния престъпник“.
Някои от тези престъпници, натикани зад решетките още като деца, никога не се възстановяват от травмите, които понасят, докато излежават присъдите си. След излизане стават наркомани и дори стигат до самоубийство. След като аферата се разплита, скандалът добива популярност като „деца срещу кеш“. Щатът Пенсилвания отменя 4000 присъди, а виновните съдии са осъдени да платят обезщетения на обща стойност 200 милиона долара на жертвите си. Един от тези съдии, Майкъл Конахан е осъден на 17 години затвор още през 2011 година. Той, заедно с негов колега пращат 2300 малолетни и непълнолетни зад решетките, някои още на осем годишна възраст. В замяна получават от операторите на тези затвори 2.8 милиона долара. Заради здравните проблеми, които коронавирусът създава в щатските затвори е освободен предсрочно и мярката му е заменена с домашен арест, който трябва да изтече през 2026 година.
В средата на декември вече бившият президент на САЩ Джо Байдън помилва Конахан (в същия ден със сина си Хънтър) и той вече е свободен човек. Едно от момчетата, които се самоубиват, попада в затвора за осем месеца, защото е било на парти с консумация на алкохол и наркотици. По ирония на 19 януари, ден преди Тръмп отново да встъпи в длъжност като президент, Байдън помилва нова кохорта от осъдени, сред които най-голям дял имат именно притежателите и разпространители на наркотици.
„Америка е изградена върху обещание за възможности и втори възможности. Като президент имам великата привилегия да проявявам милост към хора, които са демонстрирали покаяние и са се поправили, да възстановявам възможността за участие в ежедневния живот и да допринасят към общностите си, правейки крачката да премахна осъдителните ограничения за престъпници, извършили ненасилствени нарушения, особено тези, които са осъдени за престъпления свързани с наркотиците“, е позицията на Джо Байдън.
Той прави масово помилване на 1500 души и ако някой си мисли, че помилванията на Тръмп от първите дни на втория му мандат са твърде много, нека помисли пак (списък с всички амнистии на Джо Байдън).
Президентските помилвания в Съединените щати имат няколко форми. Амнистията – позната като pardon – представлява отмяна на присъдата. Помилването – познато като clemency – представлява връщане на свободата на хора, които си остават с присъдите, но изпълнението им се съкращава. Самото съкращаване на присъдата се нарича commuting. Може и се издава амнистия за вече починали, осъдени.
Причините и проявленията на двата акта са различни. Отменят се вече изтърпени присъди, за да може човек да каже просто, че е неосъждан, въпреки, че вече е прекарал време в затвора. Това е от значение за достъпа до различни видове работа, право за притежание на оръжие и общо за репутацията на човека. Понякога става дума за преразглеждане на отношението към личности от историята на САЩ в светлината на новите ценности, или информация, която не е била достъпна преди това. От времето, когато Джералд Форд издава амнистия за действията на предшественика си Ричард Никсън, институтът на президентските помилвания се възприема и като форма на защита от политически реваншизъм и преследвания. Джо Байдън помилва вече бившия председател на комитета на обединените началник щабове генерал Марк Мили и главният медик на САЩ, ръководещ отговора срещу пандемията от корона вирус Антъни Фаучи.
Единият е заплашен от наказателна отговорност, защото позволи въоръжените сили да се използват за политически цели и разпалване на поредната културна война в САЩ. Другият – заради трагичните резултати от американския отговор на пандемията с коронавирус.
Кога обаче в досегашната история на САЩ президент е помилвал осъден за корупция съдия, с доказана история на приемане на подкупи срещу издаване на присъди, които създават бизнес за корумпиращите и нанасят щети влошили пожизнено качеството на живот на хора, или довели до смъртта им.
Справка с амнистиите на Тръмп от първия му мандат, показва, че той се фокусира към хора, които са извършили престъпления в миналото и вече са изтърпели наказанията си. Друга голяма група са военни, които са извършили престъпления, включително убийства в Близкия изток – спрямо иракски и афганистански бунтовници. Помилват се перачи на пари, измамници, и какви ли още не. Сега Тръмп е критикуван и за помилванията на осъдени за щурма на Капитолия. Последното буди смях, като се замислим какви безобразия се вършат дори и у нас, подклаждани от организации, които получават, или са получавали финансиране от „Америка за България“.
Справка показва, че до встъпването на Тръмп на власт във втория си мандат, той е на шесто място по брой помилвания (в двете им форми според американското законодателство), като от тях са се възползвали 238 души. Байдън от своя страна е първи с 1699 души.
От „нощта на белия автобус“ до сблъсъците с полицията през лятото на 2020 година, у нас на посегателствата към публични сгради и политици се гледа като на нещо похвално, а полицията е лоша, че налага ред и докато го прави се случва невинни хора, попаднали на грешното място в грешния момент да го отнесат.
Като се запознае дори с малка част от помилванията на американските президенти, човек няма как да не почувства горчивата истина, че справедливостта не винаги е „за всички“, както се казва в клетвата към американското знаме. Отчасти е налице и американска версия на същата грозота, ставаща в България – идва нова власт и преследва някой от предишните. У нас този проблем се решава с корупция до край, за да може после човек да се откупи и да преживее до реставрацията на своите хора. В САЩ тези, които си знаят, че ще бъдат преследвани предварително се помилват. Редом с доказани престъпници.
Не само от нашия край на планетата. От където и да се погледне, но най-вече през очите на жертвите и техните семейства най-скандалните помилвания са чиста гавра с правосъдието и справедливостта. Ироничната истина е, че ако американците си имаха прокуратура като българската или руската, нямаше да се налага президентите им да помилват престъпници. И обратно – точно защото си нямат, имат президенти, които да рушат усещането за справедливост.
Автор: Стефан Антонов
Източник: „Гласове“