Кой разваля културата. Когато в края на миналата година бюджетът за култура беше увеличен с близо 220 милиона лева, се появи надежда, че има политическа воля за това културният сектор да бъде изведен на преден план.

И такава действително имаше.

Парите бяха увеличени с идеята не просто да бъдат похарчени, а да станат повод за реформи, които да позволят на системата да работи много по-ефективно и да изпълнява ангажиментите си към обществото. Най-рязко беше увеличението при сценичните изкуства – театри, опери, филхармонии.

Там бюджетът от 150 милиона лева скочи на 204 милиона лева, което практически е половината от бюджета за култура изобщо. Бюджетите на БНР и БНТ, които не са просто обществени медии, но и квазикултурни институти със собствена културна продукция обаче, останаха на нивата от 2023 година.

Година след политическия знак за чувствително увеличение на бюджета за култура в публичното пространство се развива скандал за недостиг на парите за сценичните изкуства.

От Съюза на артистите в България излязоха с позиция, в която пишеше, че в определени театри няма ток, че актьори на свободна практика не са получили хонорарите си и че директорите не могат да се разплащат с доставчици на различни услуги. От министерството опровергаха информацията за липса на ток, като така и не стана ясно кои са театрите, в които такъв липсва.

В хода на скандала служебният министър Найден Тодоров и заместникът му, който отговаря за сценичните изкуства, Илко Ганев публично се разграничиха един от друг, което не само не даде повече яснота за процесите в културния сектор, но и ги усложни още повече.

Както казахме по-горе, през 2023 година парите за сценичните изкуства бяха около 150 милиона лева, като в края на годината те бяха на дефицит от 30 милиона.

Това беше поредната година с дефицит, който се попълваше най-вече от парите за филмопроизводство. Традиционно те оставаха непохарчени заради скандали в киногилдията. В бюджета за 2024 година увеличението беше с 50 милиона, като на теория гарантираше, че поне няма да има дефицит.

Само че днес дефицитът е от 63 милиона лева, защото сценичните изкуства са похарчили 267 милиона лева вместо предвидените 204 милиона лева. Аз лично бих предложил за Нобелова награда за икономика всеки финансист, който ми даде логично икономическо обяснение за тази аномалия. Обяснението, което няма икономическа, а съвсем друга логика, го зная.

То е скрито от ефектния казус с измамите в театрите в Смолян и Разград, който привлича общественото внимание, но скрива от него далеч по-големия и по-скъп проблем, който съществува в много от останалите театри. Ще повторя, че с увеличаването на парите за сценични изкуства техният дефицит, вместо да изчезва или да намалява, се увеличава! Не просто се увеличава, а се увеличава два пъти!

Този проблем не е само финансов, но и културен, защото дефицитът се погасява от други сектори в културата.

Тази година музеите, които са далеч по-недофинансирани от театрите, са помогнали на последните с 3 милиона лева, които са били за одобрени проекти. Тези проекти няма как да се финансират, защото парите са отишли за покриване на дефицита на сценичните изкуства.

Предполагам, че е сходна ситуацията с археологическите разкопки, които не получиха почти половината от и без това малкия си бюджет. В самите музеи и в културното наследство също има огромна нужда от радикална промяна на модела на финансиране. Само ще спомена, че през тази година беше спряна работата в старите столици Плиска и Преслав, защото проектите за тях не са били одобрени. Към това трябва да прибавим, че през последните години Министерството на културата превърна археолозите в бюрократи, които се занимават повече с писане на проекти, отколкото с научна дейност.

Но да се върнем към театрите. В София има 4 общински театъра – един малък, какъвто е „Възраждане”, един средно голям в лицето на Малък градски театър „Зад канала“, един голям – театър „София“, и един куклен театър.

Разходите на четирите столични театъра за 2024 година са около 12 милиона лева. От тях около 10 милиона лева са предоставени от общината, а останалите 2 милиона лева са от собствени приходи. Това означава, че средно тези театри са харчили по около 3 милиона лева. Тези театри работят по съвсем различна система от държавните театри и в края на годината не се оплакват, че са на дефицит и не са се разплатили с актьори. Ако държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства работеха по софийската система, то те също биха стрували средно по около 3 милиона лева. Това означава, че бюджетът на държавата за издръжката им би бил не повече от 160 милиона лева.

Само че той е 204 милиона лева, като с дефицита стига до 267 милиона лева!

Какъв е изводът? Той е, че ако през 2025 година отново не бъде осъществена радикална реформа на модела на финансиране на сценичните изкуства, догодина по това време публичният разговор за култура отново ще се върти не около постиженията на хората на културата и изкуството, а около съмненията за източване на системата. А тези съмнения са не просто основателни, но и задължително изискват сериозна проверка на начина, по който културните институти изразходват обществения ресурс.

Държавата трябва да поеме цялостната издръжка на театрите, оперите и филхармониите, включително и заплатите на работещите в тях. Това би струвало около 160 милиона лева. Останалите пари биха могли да се инвестират в проекти за създаване на спектакли, които да отговарят на държавната задача. Такава в момента културните институти нямат. Със сигурност трябва да бъде премахната порочната схема, според която срещу 1 лев за продаден билет културните институти получават субсидия между 1 и 6 лева в зависимост от дейността им.

Именно тази схема води до източване на системата и изкривяване на цялата културна политика.

След като покрие издръжката, държавата трябва да остави приходите от билети за театрите и оперите. С тях те биха могли да регулират заплатите и да осъществяват допълнителни спектакли.
Ще завърша с още една лоша новина. За да се осъществят дълбоките реформи, от които се нуждае културният сектор, е необходим административен капацитет от страна на Министерството на културата. В момента то няма титулярен директор на Правната дирекция, на Финансовата дирекция и има главен секретар и директор на дирекцията, която отговаря за сценичните изкуства, които са с дисциплинарно производство след доклад на Инспектората на Министерския съвет. Това означава, че тепърва трябва да се търсят техническите изпълнители на реформата, а желаещите компетентни юристи и икономисти да започнат работа в Министерството на културата не са много.

Със сигурност с културната реформа трябва да бъде ангажирано и Министерството на финансите, а защо не и лично самият премиер.

Защото въпросът за културата тепърва ще има решаващо значение за пътя на нацията. Във времена на геополитически трансформации, когато сблъсъкът между различни култури и ценностни светогледи става все по-видим, да си позволим да неглижираме този въпрос е равно на самоубийство. И това трябва да бъде разбрано не само от политиците, но и от хората, които оформят българската културна инфраструктура.

Автор: Тома Биков, bgart

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews