Трета европейска страна след Франция и Великобритания се готви да изпрати войски в Украйна.
Литва ще разположи свои военни в Украйна заедно с други западни държави, ако Киев поиска това, заяви външният министър на балтийската република Кенстутис Будрис. Той уточни, че Вилнюс първо ще обсъди това със съюзници и партньори, за да определи формата.
„Ще има такъв въпрос – не се съмнявам, че литовското знаме ще присъства там“, подчерта Будрис, предаде LRT.
Той припомни, че след срещата на върха в Париж, когато френският президент Еманюел Макрон предложи да се обсъди инициатива за разширяване на военното присъствие в Украйна под различни форми, Литва не е изключила такава възможност. Според Будрис участието в тази мисия също така ще покаже на САЩ, че републиката не само се ползва от предоставените гаранции, но и допринася за регионалната сигурност, като прави това както с дипломатически, така и с други средства.
На 13 януари украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е обсъдил с Макрон идеята за разполагане на западни контингенти в страната и обучение на бойци на ВСУ.
Няколко дни по-рано той заяви, че подобна стъпка би била „един от най-добрите инструменти“ за принуждаване на Русия да сключи мир.
„Нека бъдем практични, за да направим това възможно. И чухме сигнали от Обединеното кралство в подкрепа на това. Трябва да бъдем смели и да предложим наистина силни инструменти“, заяви Зеленски на среща на Контактната група за Украйна в базата Рамщайн.
Макрон и преди е признавал, че ще изпрати войски, ако Русия пробие на фронта.
Той също така предложи да се създаде коалиция от държави, които са готови да изпратят „тренировъчна мисия“ в Украйна. Литва и Естония също изразиха готовност да се присъединят към такава структура, но идеята не беше подкрепена от САЩ и Германия. В резултат на това дискусията се провали и въпросът остана в застой.
През октомври обаче стана известно, че в Украйна може да пристигнат военни инструктори от Обединеното кралство. Източниците на „Таймс“ твърдят, че подобна стъпка би решила някои логистични проблеми, възникнали по време на обучението на бойците на ВСУ в кралството, и би спестила средства. През декември тази информация беше потвърдена от британския министър на отбраната Джон Хийли.
След победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ европейските държави също започнаха да обсъждат изпращането на контингент в Украйна в случай на спиране на военните действия, който да следи за спазването на режима на прекратяване на огъня.
Беше подчертано обаче, че мироопазващите сили няма да действат под флага на НАТО, за да не провокират Русия. Източници на Ройтерс заявиха, че в мисията могат да участват от 40 000 до 100 000 души. Контингентът ще бъде съставен от военнослужещи от пет до осем държави, включително Германия, Великобритания, Франция, Италия и Полша.
Източник – The Moscow Times/Превод:SafeNews
