Скандал в България! Съюзник на Кремъл иска разширяване на границата. Така се казва обширен материал на руският филиал на „Радио свободна Европа“, наречен „Радио Свобода“. Материалът е посветен на изказването отпреди няколко дни на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че Гренландия и Канада трябва да станат част от САЩ, а Македония и Южна Бесарабия – част от България.
Ето какво пише в материала си „Радио Свобода“:
Неотдавнашните изявления на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за възможността Гренландия и дори Канада да се присъединят към Съединените щати вдигнаха много шум в света. На Балканите те получиха неочаквано продължение под формата на подобно „експанзионистично“ изказване на известен български прокремълски политик. Българските националисти продължават да демонстрират лоялността си към Москва, а симпатизиращите на Кремъл правоприлагащи органи прикриват преки саботажи.
Докъде може да доведе това?
„Костя Копейкин“ иска Северна Македония
Лидерът на българската ултранационалистическа прокремълска партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, който се гордее с прякора „Костя Копейкин“, написа на страницата си във Фейсбук: „Претенциите на Тръмп към Канада са напълно основателни. Няма нищо по-логично и по-нормално от това две държави с обща история, общ произход, общ език и в много отношения общ народ, каквито са Съединените щати и Канада, да станат една държава.“
След това Костадинов преминава към регионалния дневен ред:
„Същото се отнася и за Македония (има се предвид бившата югославска република, от 2019 г. наричана Северна Македония – бел. ред. – RS). Същото може да се каже и за Южна Бесарабия (историко-географска област, разположена в южната част на съвременната Одеска област в Украйна. През 1940 г. става част от Украинската ССР, а след Втората световна война е окончателно консолидиран в нея. – RS). Тя е част от българската държава повече от 450 години, а българите са коренното население на тази територия (от VI в.) и до днес те са мнозинството от населението. Ето защо няма нищо по-логично от обединението на България и Македония в една обща държава и връщането на Южна Бесарабия обратно на България. Украйна се разпада и на бъдещия мирен конгрес, който ще реши съдбата на провалената т.нар. украинска държавност, България трябва да предяви претенциите си към българска Бесарабия“.
Министерството на външните работи на Северна Македония видя в „тези злонамерени изявления на официални лица от българската политическа сцена директна атака срещу суверенитета, целостта и независимостта“ на своята страна.
Тя поиска от официална София да ги отхвърли като „несъвместими с духа и времето, в което живеем, и с европейските стандарти“.
Политикът националист Костадинов не случайно засяга един от най-чувствителните аспекти на балканската история.
Миналата седмица България отбеляза 80-годишнината от „Кървавата Коледа“ в Македония през 1945 г. Този трагичен епизод е свързан с политическото и етническото прочистване, което се извършва в първите следвоенни години в комунистическа Югославия. Събитията се развиват във Вардарска Македония (днес тя е почти идентична с територията на съвременна Северна Македония). Част от местното население подкрепя българите като освободители, а други – югославските партизани или албанските националисти. След войната властта преминава в ръцете на комунистите, които се стремят да укрепят македонската идентичност като част от югославската федерация.
Новият режим започва репресии срещу онези, които симпатизират на българските власти или се идентифицират с българите.
На Коледа, 7 януари 1945 г., започват масови арести и екзекуции в различни части на Македония. Пострадали са както интелектуалци и духовници, така и обикновени селяни, които са смятани за пробългарски настроени. Много от тях са подложени на жестоки изтезания, показни процеси или са разстреляни без съд и присъда. Хиляди са убити, затворени в лагери или депортирани. Тези събития оставят дълбока рана в отношенията между македонците, българите и сърбите.
В съвременна Северна Македония те се възприемат като част от националната трагедия, докато в България се смятат за пример за геноцид над българското население.
Историческите противоречия между двете страни сега се усложняват от факта, че Скопие все още не може да започне реални преговори за присъединяване към ЕС, тъй като отказва да включи българите като национално малцинство в конституцията си. Това условие е залегнало в преговорната рамка на Северна Македония с ЕС. България настоява македонската идентичност и език да имат български корени, а това само увеличава напрежението. Северна Македония, от своя страна, се стреми да утвърди своята национална идентичност и език като различни от българските. Националистическите изстъпления и от двете страни удължават конфронтацията. Всичко това е в полза на Кремъл, тъй като етническите конфликти, национализмът и историческите противоречия на Балканите създават уязвимост към външна намеса.
Българска Украйна и Украинска България
Не без основание обаче острието на националистическите шеги на „възрожденския“ лидер е насочено към Южна Бесарабия. При цялата си историческа неграмотност (Костадинов смята, че „Украйна е владеела Южна Бесарабия само 34 години“) той „дава пас“ на онези сили в България, които се стремят да сведат до минимум военната и политическата помощ за Украйна. Българската диаспора в Украйна се оценява на 200 000 души и е едно от най-големите национални малцинства в страната. По-голямата част от диаспората е съсредоточена в южната част на Одеска област, предимно в Болградски район. Този район е исторически свързан с българите – те мигрират тук в края на XVIII и началото на XIX в., за да избягат от Османската империя. В същото време това разширява прокремълския електорат, включително, разбира се, и тези, които гласуваха за „Възраждане“ и други подобни партии на последните извънредни парламентарни избори.
Решението за предоставяне на военна помощ на Украйна е възпрепятствано отново и отново по високите етажи на българското правителство.
През март 2023 г. по време на срещата на върха на ЕС, на която се обсъжда закупуването на 1 милион снаряда за Украйна, българският президент Румен Радев не се съгласява с участието на София в програмата и също така се изказва против доставката на български боеприпаси за Украйна чрез трети страни. През юли 2023 г., по време на среща с украинския президент Володимир Зеленски, Радев убедително заявява, че военно решение в Украйна е невъзможно, като призовава Киев да преговаря с Москва в името на „деескалацията“. В отговор Зеленски разкритикува позицията на Радев, като подчерта, че тъй като Русия е агресор, само тя може да носи отговорност за нивото на конфронтация.
През декември 2024 г. България, от една страна, обяви още един пакет военна помощ за Украйна, който включваше оръжия, оборудване и боеприпаси (конкретните подробности за пакета остават поверителни), но много скоро след това българският министър-председател Димитър Главчев отказа да подпише споразумение за сътрудничество между България и Украйна в областта на сигурността,
като направи това в последния момент. Документът трябваше да бъде подписан по време на срещата му с Володимир Зеленски в Брюксел „в рамките“ на декемврийската среща на върха на ЕС, но българският министър-председател неочаквано заяви, че не може да го направи, без да се консултира с парламента. В същото време е всеизвестно, че подобно споразумение не изискваше официална ратификация. Къде седят най-големите русофили
Както отбелязва българската редакция на Радио „Свободна Европа“, въпреки политическите проблеми, българската военна индустрия остава важен доставчик на оръжие за Украйна (предимно чрез трети страни, най-вече Полша и Румъния).
Може би затова обектите на оръжейната индустрия се превърнаха в опасно място през последното десетилетие: там се случиха цяла поредица от „мистериозни експлозии и отравяния“, подчертават българските колеги.
Дезинформацията като война
Новата 2025 г. ще постави на изпитание дълбочината на колебанието на България относно собствените й цели и силите за тяхното постигане; това колебание е основната причина за политическата нестабилност в страната, пише колумнистът на „Дойче веле“ Даниел Смилов. Това състояние на българското общество и политическа среда продължава да се използва от кремълската пропаганда. Съществуват примери за негови действия, които накърняват националните интереси на България. Както заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов, „абсурдните руски лъжи“ за предстоящото изпращане на български войски в Украйна са една от причините за недостига на войници в армията. Обект на системни опити за злонамерено информационно въздействие е в частност отбранителният сектор на страната. За България дезинформацията е заплаха, сравнима с конвенционалната война, подчертава Запрянов.
Източник – Radio Free Europe/Радио Свобода /Превод:SafeNews