За сенсеите, всенародната веселост и нуждата от проветряване.Така нареченият преход ни изплюва в публичното пространство различни, меко казано, странни типажи. Те се появяват циклично.
Общото между тях е, че допринасят за всенародната веселост и периодично ни забавляват.
Откакто президентството ни изплю във вид на служебен министър Кирил Петков , около този харвардски бъбривко и одиозния му баща Петко Петков, по-известен като Татко Петко, някак си съвсем естествено и непринудено периодично се появяват нови и все по-цветни персонажи от декора на службите и славното минало. Всеки от тях посвоему неповторим. Най-новото откритие за широката публика е сенсеят на бившия премиер Явор Дянков.
Някои медии услужливо ни представят този чичак, появил се сякаш от нищото, като едва ли не една от важните фигури в спорта и бизнеса, без която, видите ли, България нямаше да е същата. Стари ченгеджийски похвати да се пренаписват биографии и да се създават изкуствени герои.
Съвсем в стила на Алексей Петров, чиято славна биография се преплита с тази на Татко Петко и на сенсея.
Петров дълго време ни се натрапваше като едва ли не борец срещу мафията и агент под прикритие на службите, в чиято биография се редуваха героични подвизи как например се обезоръжават опасни бандити с умни разкрития на сложни престъпни схеми. Та медиите ни представиха сенсея Явор Дянков, излъгал ни набързо в ефир, че спасил Кирил Петков да не го оставят в ареста, като мащабен бизнесмен и каратист от световна класа. Най-затрогващо, разбира се, бе инфото, че е сътрудничил на периодичния печат и е бил автор, преводач и редактор на различни книги. Впечатляващо е например заглавието на поетичната му стихосбирка „Вратите на житейската философия“. Лирик и мислител в едно. Разбирайте нещо между Байрон и Аристотел.
Благодарение на своята организационна, издателска, публикационна, научна и спортна дейност, шихан Дянков бил включен в първото уникално издание на Енциклопедията „Изтъкнати хора на ХХ век“, стр. 142, издадена от Международния биографичен център в Кеймбридж, Англия, рапортуват нашите независими медии.
Както казва един приятел – сенсей да си днес.
Особено ако си минал през школите на „Мултигруп“ и Алексей Петров, а впоследствие си си се нагърбил с тежката задача да помагаш за просперитета на държавата. Но какъвто премиерът Кирил Петков, такъв е и сенсеят му. Първият обещава 800 бизнесмени за отрицателно време, 5 тунела под Шипка, четири нови магистрали и седем моста над Дунав, а вторият разбираме, че трябвало да води у нас разни принцове и нигерийски газ.
Пренасяйки се в света на мечтите и паралелната реалност, няма как да не се сблъскаме челно с друга обществено известна бъбривка. Тук ще направя уговорката, че никой не е застрахован от загуба на паметта, особено когато става дума за човек, който навлиза в осмото десетилетие на своя жизнен път.
Амнезията може да достигне и до най-известните, и до най-начетените, и до най-образованите.
Така бели петна са на път да помрачат доброто настроение от празниците по случай 70-годишния юбилей от рождението на журналистката Валерия Велева.
Поканена учтиво от БНТ да излее душата си, разказвайки за огромните си успехи и постижения в своя журналистически път, достолепната дама странно загуби ориентация във времето и събитията в опитите да пренапише в своя полза историята на журналистиката. А същата тази журналистика далеч не започва от рубриката „По пантофи“, с която Велева дълги години беше душевен масажист за малки и големи кариеристи от най-различни области.
Журналистката, която събу пантофите си в едни сараи, за да се приближи максимално до своя обект Ахмед Доган, заяви претенции да е направила единственото интервю с покойната съпруга на Стефан Данаилов – Мария, както и първото интервю с Румен Радев, след като бе издигнат за президент.
Ще спра дотук, за да дам шанс на Велева да отвори широко прозореца и да се проветри… А нуждата от свеж въздух в случая е належаща.
Автор: Иво Димитров, filternews
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
