Странна сфера с променяща се форма се появи близо до Земята: НАСА няма представа какво е това.
Интересът към небесните тела, видени през различните векове, е главно от страна на астрономите. Малко от тези тела обаче са толкова интересни, колкото номер (2060) Хирон. Той е открит като тяло на астероид сред огромните планети, но все пак се различава както от астероидите, така и от кометите. Неотдавнашните наблюдения с (JWST) над космическия телескоп „Джеймс Уеб“ потвърдиха някои необикновени елементи, свързани с Хирон, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който се е появила Слънчевата система.
Хирон – леден, скалист хибрид от семейството на кентаврите
Хирон всъщност не е леден или скалист небесен обект, защото е част от кентаврите – семейство небесни обекти, кръстени на същества, които са наполовина хора и наполовина коне. Дори в други паралели Хирон е едновременно астероидоподобен и причислен към ледените дейности на кометите.
Хирон е открит от Чарлз Ковал през 1977 г. като астероид, но яркият ореол, който обгръща обекта, е отличителен белег на кометни тела в космоса. Въпреки това Хирон е класифициран като астероид. Той се движи около Юпитер и Нептун по една орбита, която е изключително нестабилна.
Изучаването на Хирон е особено трудно поради тези характеристики. В края на плочите ледове от въглероден оксид, както и ледове от въглероден диоксид на повърхността на газове като метан изпълват неговите коматозни агенти. Тяхното присъствие и взаимно взаимодействие показват, че излъчването на летливи вещества във вътрешността на Хирон може да се осъществи чрез процеса на нагряване на Слънцето.
JWST: Революция в изучаването на Хирон и други подобни обекти
Това е основното събитие, с което JWST ще направи революция в изследването на обекти като Хирон, което ще доведе и до неговия успех. За първи път мнозинството ще има достъп до дълбоко вникване във видовете обекти, които се намират на Хирон. Ледената повърхност на Хирон наистина е съставена от огромен набор от ледове – метан и въглероден диоксид, сред най-известните остатъци – и предоставя уникално пространство за изследвания.
Именно тези вещества може би са връщане към най-ранната епоха на нашата Слънчева система преди раждането на мъглявината. Обектите, които са заровени много по-дълбоко под континентите и са включени в ледените слоеве – ако приемем, че съществуват – по отношение на фациалния състав са неподозирани носители на метан. Това обаче освобождава огромен потенциал за откриване на още неща, свързани с целия въпрос за взаимовръзките между областите на повърхността на световете и богатите находища, съставени от лед и газ.
Откритията водят до предположението, че Хирон вероятно се е формирал в много отдалечената транснептунова област и по-късно е бил изведен на сегашната си орбита.
От кентавър до комета и отвъд: Променящото се многостранно пътуване на Хирон
Зад изследването на Хирон се крие не само леко разбиране на един самостоятелен обект, но и изследване, което предлага обектив, който може да се използва за изучаване на по-голямата история на Слънчевата система. На тези обекти действат най-вече планетите гиганти и по този начин движенията им се контролират във времето.
Химическите находки на молекули като ацетилен и пропан върху този кентавър обаче направиха идентификацията му уникална. Тези химически видове може да са произлезли от химически реакции на повърхността му, където химическата му сложност изобразява много скрити слоеве в него. Това разкрива, че идеята за „стандартен“ кентавър вероятно може да бъде поставена под въпрос, като се има предвид, че те наистина носят скрит еволюционен път, много различен един от друг, повлиян от околната среда и историята.
Хирон е пробив в разгадаването на тайните на Слънчевата система
Вселената предлага улики за това как ледът, газът и слънчевата топлина могат да създадат небесни тела чрез инструменти като JWST. Бъдещето крие много повече информация за този хибрид между комета и астероид, тъй като ще продължи изследването му в космоса.
Източник – Ecoticias/Превод:SafeNews