„Оскар“ за коравосърдечие. Новините за пожарите в Холивуд и изгорелите домове на звездите предизвикаха у нас „вековната злоба на роба“.

Пожарът в Лос Анджелис запали страсти на другия край на света – в често палената, наводнявана и неподдържана България.

Новините за страховитото бедствие, което буди искрените съчувствия на света, у нас са повод за злорадство в някои от редовните коментатори в социалните мрежи. Изливаме си всичко – андрешковската злина, завистта, „вековната злоба на роба“.

„Не ми пука за богатите“, крещи обикновеният българин, който има и работа, и къща, и земица вероятно.

„Пада им се на краварите“, доволно се усмихва клетият българин, чиято майка гледа животинки на село.

„Като им припука на тях за наводнението в Карловско, тогава ще ми пука и на мен“, фръцка се умореният от дупки по пътищата и корупция българин, който е полял съчувствието си към наводнените си съграждани с домашна ракия от Северозапада.

Липсата на емпатия към хората, независимо колко богати или бедни са, колко близки или далечни са, си е липса на емпатия по принцип. Вече смятаме съчувствието за дар, за висша саможертва. Ако съчувстваш, значи си слаб, „женчо“ (жените всъщност са не по-малко яростни в злорадството си).

В чуждата трагедия търсиш Божи промисъл.

И като изразиш презрение към пострадалите, сигурно се приближаваш с една стъпка по-близо до Оня, наказващия, защото на теб ти се е разминало. Доволството, че богатите също плачат, те прави едновременно по-беден и по-богат от тях. Изобщо ставаш по-по-най, защото имаш дом, ток и зарядно за смартфона си, докато те плачат за изгорелите си спомени.

Веднъж ти се е паднало да си по-добре от тях, може ли да изпуснеш случая да им се присмееш или да ги презреш.

Сега, българино, си по-щастлив от оня с „Оскар“. За няколко минути си на върха на света, доволен и нахранен.

Е, той ще си остане носител на „Оскар“, ще си възстанови дома, защото за разлика от теб го е застраховал, ще остави името си в паметта на човечеството (дори ти го знаеш!). Но за няколко минути си бил по-щастлив от него. И това гъделичка спихналото ти самочувствие неудържимо.

А на емпатията и съчувствието може да им теглиш една майна. Няма далавера от тях, само хабиш чувства. Пази си ги за черни дни, нищо, че твоите са все сиви.

Автор: Силвия Недкова, ploshtadslaveikov

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews