Къде по света през 2025 г. ще има войни? Как изглеждат основните конфликти в света днес, къде и заради какво възникват нови, в състояние ли е ООН да ги разреши и какво да очакваме през 2025 г. – разказва материал на URA.RU.

През 2024 г. ситуацията в различни горещи точки по света се изостря. Например, ескалация има в зоната на ФСБ в Украйна, в Близкия изток и в няколко други региона на света.

Основната тенденция, която може да провокира конфликти днес, е съперничеството между два стратегически проекта за световен ред, разказа пред URA.RU докторът по политически науки, професор във Факултета по световна политика на Московския държавен университет „Ломоносов“ Алексей Фененко.

Първият проект е „Американската хегемония“, одобрен от САЩ с подкрепата на страните от ЕС и Япония. От другата страна е проектът за многополюсен свят, който се възстановява от Русия и Китай.

„Често ни казват, че идеологическата конфронтация [на страните, принадлежащи към двата проекта] е приключила със Студената война. Това не е така. Днес тя е станала много по-трудна“, добави Фененко, като отбеляза, че сблъсъкът на тези два проекта е причината за основните конфликти.

Например те могат да възникнат заради борбата между големите икономики на САЩ, Китай и Турция за кредитните пазари, обясни Сергей Балмасов, специалист в Института за Близкия изток, в разговор с URA.RU. По негово мнение, поради конфронтацията в тази сфера, 2025 г. ще бъде „плодотворна“ за конфликтите. Експертите назоваха конкретни точки, в които според тях конфликтите вероятно ще ескалират.

Източна Европа

Един от основните световни конфликти днес е конфронтацията между Русия и НАТО. Както отбелязва Фененко, сегашният конфликт между източноевропейските държави, сред които са Русия и Украйна, е предизвикан от разширяването на Атлантическия алианс на изток, започнало още през 90-те години на миналия век и продължаващо и до днес.

„Естествено, това доведе до възраждането на т.нар. балтийско-черноморска конфликтна система от Финландия до Черно море, която днес виждаме като сблъсък между Русия и НАТО“, обясни политологът.

Според Фененко редица държави – членки на ЕС и НАТО, оказват санкционен натиск върху Русия, включително и защото я смятат за свой враг. Сдържаната позиция на САЩ и ЕС спрямо други воюващи страни се дължи на желанието им да се възползват от тях, допълва Балмасов.

„Ако САЩ и ЕС се противопоставят на един и същ Израел, има вероятност Израел да бъде по-малко комплементарен към Европа и Запада. Европейските компании са свързани с израелски компании, там се прави съвместен бизнес, защо да му се вреди?“, обяснява експертът.

Близкия изток

Западът не реагира на действията на Иран както на световната политическа сцена, така и вътре в страната – например нарушаването на правата на жените – защото има и икономически планове за държавата.

„Може би има желание в бъдеще да посегне на иранските ресурси и да прави пари от тях“, смята Балмасов.

Една от най-напрегнатите геополитически ситуации в момента е в Близкия изток, отбелязва Фененко. Експертът обясни, че след Първата световна война границите на тези държави са очертани по същество произволно – това създава възпламенителен потенциал.

„Продължаваме да чертаем Ливан, Сирия, Ирак, Йемен на световните карти. Но в действителност тези държави отдавна ги няма, те вече са се разпаднали на нови държавни образувания преди 15 години“, добави той.

Освен това, според Фененко, постоянната борба за петрол също прави този регион взривоопасен.

„И третият момент е, че американците, разбира се, искат да запазят господството си [в Близкия изток], като не позволяват на Русия и Китай да проникнат тук“, заключава политологът.

Според него тези три фактора превръщат Близкия изток в една от ключовите конфликтни точки в света.

Кавказ

Според Балмасов днес Абхазия е още едно място, където може да избухне конфликт. През ноември 2024 г. абхазкото правителство, ръководено от Аслан Бжания, е свалено. Причината е недоволството на опозицията от инвестиционното споразумение между Русия и Абхазия. Временно изпълняващ длъжността президент сега е Бандра Гунба, член на екипа на бившия президент на републиката. Този факт, според Балмасов, предизвиква недоволство сред опозицията, което може да доведе до размирици.

Азия

Друг регион, в който е възможна ескалация, е Централна Азия. Според Балмасов там могат да избухнат конфликти между няколко държави наведнъж.

„Предвид нерешените териториални противоречия между Киргизстан и Таджикистан, между Таджикистан и Пакистан, ситуацията около Тайван постепенно се нажежава“, отбеляза експертът.

В Южна Азия, добави той, големи държави като Индия продължават да се сблъскват с проблема на сепаратизма на своите територии, което също може да влоши ситуацията.

„Съществува цяла гама от такива търкания, напрежения по етноконфесионална линия, включително с мюсюлмани и представители на други големи общности“, обясни Балмасов.

Според Фененко в Централна и Югоизточна Азия, включително в Китай, конфликтите са способни да се разпалят заради действията на САЩ.

„Засега Китай се опитва да избегне конфликтите около своите граници, но американците обмислят варианти как да подклаждат конфликти с Китай, така че е възможно Централна и Югоизточна Азия също да се превърнат в конфликтен потенциал“, добави той.

Африка

Обширният подрегион между северната и западната част на Централна Африка вероятно също ще бъде въвлечен в конфликта.

„Алжир има значително значение там. Европа се надява да изпраща газ по тръбопроводи през него, така че тук, според мен, това не е съвсем приемливо за Русия и за Катар“, каза Балмасов.

В други африкански държави, според експерта, ситуацията е не по-малко напрегната.

„Моноконфесионалните конфликти, които се засилват като цяло, само получават допълнителна тенденция за разширяване, тук също няма много положителни неща“, допълва той.

Русия може да извлече практически ползи от евентуален конфликт в Африка, както и от други международни конфликти, ако не се „втурне с главата напред“, смята Балмасов.

„В Африка, в други сили, трябва по някакъв начин да държим всичко това настрана. Не е необходимо да се намесваме пряко, можем да използваме дипломатическата и политическата сфера“, каза експертът.

В състояние ли е някой да спре войните и какво ще се случи по-нататък?

Експертите са единодушни, че през последните години Организацията на обединените нации е загубила значението си за разрешаването на международните конфликти.

„Сега ООН прилича на обществена калинка, която не решава нищо, а само пилее пари. Тя се превръща в платформа, на която се провеждат битки между рапъри“, каза иронично Балмасов.

Фененко смята, че организацията скоро ще бъде преформатирана.

„Не изключвам, че американците и водят голям конфликт в Източна Европа в рамките на това. Да си представим за момент, че в Източна Европа ще бъдат използвани ядрени оръжия. Последицата ще бъде разпадането на ООН и на цялата система от споразумения след Втората световна война, което ще бъде много благоприятно за американците. Те открито казват, че е време да се обърне страницата на историята, създадена в резултат на Втората световна война“, обяснява той.

Както уточнява Фененко, крахът на глобализацията е предсказан още през 2000 г. от испанския социолог и икономист Мануел Кастелс.

„Той изтъкна нейното фундаментално противоречие. Глобализацията разчита на свободното движение на финансите, но финансовата политика изисква все по-строго национално регулиране на обема на паричното предлагане“, разказва докторът, като отбелязва, че това е направило неизбежно възраждането на национализма и новата ожесточена конкуренция между националните държави. „Вместо блоковата конфронтация на Студената война, ние приблизително се връщаме към света от XIX в. като борба между великите сили“, заключи той.

В момента няма начин да се спрат всички войни; нито една организация няма да помогне за това, смятат експертите.

„Много държави ще трябва да участват в много конфликти, да пролеят много кръв и в крайна сметка да стигнат до разбирането, че е необходимо да се преговаря“, заключи Балмасов.

Източник – URA.RU/Превод:SafeNews