Как се зароди празнуването на Коледа? С този автентичен поздрав разследващият журналист Григор Лилов честити Коледа на българите по неповторим начин,

SafeNews публикува поста му без редакторска намеса:

Как се зароди празнуването на Коледа?
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Весела Коледа и честито Рождество Христово!
Да бъдете благословени през идващата година с много любов, радости и здраве!
Знаете ли какво се е случило преди 8 столетия – през 1223 година?

В онази далечна година Франческо ди Пиетро ди Бернардоне (Свети Франциск от Азиси) организира първото в света, да го наречем представление, на историята на Коледа. Прави го в малкото италианско селце Гречо, което е наблизо до Рим. Прави го, за да популяризира Коледата.

През 1219-1220 г. тогавашният монах, още не канонизиран от църквата, странства до Светите земи – до Витлеем. След като се завърнал, решава да пресъздаде началото на историята за Христос.
На 23/24 декември 1223 г. проповядва на среднощна литургия, в която има и възстановка на легендата за раждането на Исус. Жителите на селото взимат активно участие като Мария и Йосиф, а една парцалена кукла символизира бебетоо Христос. Дори били доведени вол и магаре, твърди историята, за да бъде пълна реконструкцията на раждането на Спасителя в обор.
От онази дата и онова събитие преди преди 8 века тръгва по света празнуването на Коледа.
–––––––––––––

*** Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах.

Той е основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

*** Молитва на Св. Франциск ***

Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
там, където кървят рани – милост;
там, където разяжда съмнение – вяра,
там, където гнети отчаяние – надежда,
където владее тъма – светлина,
там, където съсипва горест – радост.
.

О, Боже Всемогъщи! Дай мида не очаквам утеха, а да утешавам;
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!
.
Защото само давайки, получаваме,
само поради прошката сме опростени,
и само в смъртта на себичния „аз“
се раждаме за вечен живот.