SafeNews припомня, че преди близо 4 години Сачева разказа как 102-годишната Джоана, която Сачева среща като студентка на спирка в Нидерландия, и двете общуват години с писма, я научава, че помощта към непознати е дар, който трябва да се споделя.
Деница Сачева винаги е знаела, че когато стане на 40 години, ще осинови дете, споделя тя през 2020 година
Нейната баба осиновява майка ѝ точно на тази възраст. Затова и на 39 подава документите си. Посреща 40-ия си рожден ден със съвършено непознати двойки в училище за кандидат-осиновители.
Всеки един от тях е интересен човек, всяка двойка със своя особена съдба, с очаквания, тревоги и надежди. Отрупват я с подаръци. Менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона, синя кутийка с надписани на ръка късметчета за всеки ден.
Днес по обед отново във Фейсбук Сачева сподели още една история за добротата към непознати.
SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса:
Тази сутрин се сетих за една предколедна история. Станах министър през декември 2019 г. и за Коледа исках да насоча вниманието на хората към кауза за благотворителност. Отидох в приют за бездомни. Помолих хората, които имат възможност, да дарят дрехи и бельо, защото това са дефицитни неща в приютите. Най-често по Коледа се дарява храна, а бездомните хора, които попадат там, имат нужда от много други неща. В приюта срещнах един човек, чиито три пръста на крака бяха измръзнали и трябваше да се ампутират. Той изрично отказваше да направи това и не разрешаваше и дума да се издума за болница. Реших и аз да се пробвам да го убедя. Той обаче ми каза: „Имам бизнес план, не искам да ми пречиш“. „Ама какъв бизнес план имаш, бе, човек“, ядосвах се аз. „Моят бизнес план е гангрената да стигне до коляното, да ми ампутират крака до там и така да изкарвам повече пари от просия“, тушира ме той. „Това са пълни глупости“, възмутих се аз. „Кой ти каза, че гангрената ще се развива точно както искаш съобразно твоя бизнес план?!“. Спорихме известно време и той сложи точка на спора като ме остави безмълвна. „Не искам ампутация. Това е моята свободна воля.“ И аз нямах повече аргументи. Коя бях аз да нарушавам неговата свободна воля? Да, бях длъжна да опитам да му помогна. Но не и против неговата свободна воля. Пожелах му късмет и си тръгнах. По-късно разбрах, че неговата свободна воля и неговият бизнес план са влезли в противоречие в съзнанието му и в крайна сметка той се е озовал в болницата за ампутация на трите пръста.
Всеки от нас се ражда със свободна воля, която определя живота му. Можем да помогнем, но не и да спасяваме насила. И в живота често ролите на спасителя и спасения са точно обратното, на това което си мислят действащите лица.