Тласкат Тръмп към война, а Путин към преговори. В земетръсно, в преломно време живее светът. Либия загуби политическите очертания на държава, сега ускорено се затрива от картата и Сирия.

На път е Украйна, вече загуби Крим и още четири големи области.

Ходът на военните действия в Донбас, Харковски и Курски региони не дава поводи на Киев за оптимизъм.

До встъпването на Доналд Тръмп в президентската длъжност във Вашингтон остава месец. От неговите и на негови приближени личности досегашни изявляния може да се направи ясен извод, че намерението му да оттегли САЩ от най-активната позиция и най-големия принос за продължаването на украинската съпротива срещу Русия е твърдо.

Не в срок от 24 часа, разбира се.

Както и се очакваше, демократите във времето до инаугурацията правят всичко възможно в подкрепа на Украйна. Явно целят да създадат максимални пречки пред новата администрация да изпълни обещаното от Тръмп, тъй като е очевидно, че загубата на Украйна ще стане и тяхно поражение.

Под въпрос ще бъде и съществуването на НАТО, оттам и контролът върху Европа.

Затова демократите, заедно с вярната си политическа агентура в Лондон, Брюксел и повечето европейски столици, полагат огромни усилия да тласнат новия президент и републиканската администрация към продължаване на тази война. Към дългосрочен конфликт на Запада с Русия. С оглед да и вредят още дълго, а същевременно по-лесно да държат съюзниците си в подчинение.

Да де, обаче украинският президент, който довчера размахваше свой „План за победа“, сега признава, че към днешна дата Украйна няма силите да отвоюва обратно Крим и Донбас.

Не, Киев не може и не иска да се откаже от свои територии, казва той пред “Le Parisien”, но и да победи не може. Тогава? Ами „Западът да се напъне и да накара Путин да седне на масата на преговорите!“

Не само той, редица западни политици и военни подсказват тактиката Путин да бъде тласнат към преговори за примирие, за замразяване на военните действия по сегашната линия на бойните действия.

Докато Киев с решаващата помощ на Запада укрепи армията до пълна боеспособност и се натъпче с оръжия и достатъчни количества боеприпаси.

И тогава пак да трепят руснаци.

Че Москва ще отхвърли и намеците за такива преговори, е несъмнено, заявявала го е неведнъж. Как да бъде тласната натам, също не се вижда. Дори лютите закани на натовците в Брюксел да и нанесат стратегическо поражение на бойното поле вече секнаха. Във въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отстъпват, макар и с боеве все още, загубите са тежки, дезертьорството се шири.

Le Figaro за ВСУ: „Новобранците стават все по-малко, липсва им мотивация и са твърде стари за предстоящите мисии.“ Все още има отделни боеспособни части, но в повечето са слаби и неподготвени новобранци. Добре е известно обаче, че нивото на подготовка на едно подразделение трябва да се мери според показателите на най-слабия боец в него.

Тази картина се очерта още в първите месеци на руското нахлуване, само огромната помощ на НАТО крепеше фронта. Още тогава украинците потърсиха начини и срества за ефективно извършване на т. нар. асиметрични операции – нанасяне на удари в дълбочина предимно по мирни селища и обекти с използване на дронове и ракети, включително и ликвидации на хора.

На 23.08.2022 г. „Труд“ писа: „Терорът като последно средство за Киев“ . Последва серия терористични операции. Зеленски скоро удобно и със замах влезе в ролята на Нетаняху – Ще правя каквото си реша, зад мен са САЩ и Запада, нищо не можете да ми сторите! И двамата го правят…

Тези дни The New York Times: „ Дръзкото убийство на руския генерал (Кирилов) в Москва стана триумф за украинските спецслужби, но той не е съвсем безусловен... Според западни чиновници и експерти това няма да подобри положението на Киев в конфликта.“ Разбира се, в тази сложна операция са участвали и други, по-опитни, западни служби, не е по силите само на украинските.

Все повече руски авторитети заявяват, че Кремъл няма само право да отговори на ударите, но и задължение. И докато Русия не удари много яко по страна от НАТО заради оказано съдействие на Киев в терористични операции срещу нея, алиансът ще продължава да го прави с настървение.

Неолибералният Запад силно рискува, Путин може да тръгне към изпреварващи удари.

Според бившия високопоставен сътрудник на ЦРУ Ралф Гоф американски приятели на Украйна отдавна са предупреждавали, че такива убийства в крайна сметка са контрапродуктивни, могат да доведат до обратния ефект – силно да озлобят руснаците и те да отхвърлят всякакви преговори.

Вашингтон всъщност не знае какво точно да направи, за да спре срива към ядрена война с Русия. Те и в Брюксел не знаят, както и в отделните страни от НАТО. Не могат да си представят близко бъдеще след евентуална победа на Русия и тяхна заедно и поотделно загуба.

Нарастващата опасност при липса на приемливо решение води до поетапна ескалация на антируските им действия и подривни операции.

Както и разширяване на този геополитически сблъсък в други части на света. Така почти неусетно се стига до идеята за допустимостта на отчаяния вариант за използване от Киев на ядрена „мръсна бомба“. Заплашиха вече.

Дори отделно взета, политическата им инвестиция в тази война е огромна, такава би била и загубата на Украйна.

Но би имало и много чувствителни други загуби – финансови, икономически, на ресурси, оръжейни, морално-психологически. Отлагането на крайно нежелания, но все по-вероятен край, може да ги направи в съвкупност катастрофални и за ЕС, и за НАТО.

Пълното единство в НАТО е илюзорно. Различни са интересите и евентуалните последствия както при победа на Русия, така и при поражение. Не само в Будапеща и Братислава има различни позиции, така е дори в Лондон и Вашингтон.

За САЩ големите печалби са събрани при все още относително малки загуби. Затова имат интерес да се измъкват от този конфликт и евентуално да го замразят за по-далечна употреба. Върви създаване на нов световен ред и Вашингтон се бори с все сили за заемането на възможно най-добри позиции в него.

Париж и особено Лондон обаче желаят той да трае по-дълго, САЩ да продължават масираното си участие в него, Русия да кърви, Германия да се харчи и слабее.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по трайни ще става омразата между европейците и украинците по отношение на руснаците и обратно. Както и стремежът за отмъщение. Най-важна цел за Запада! НАТО, ЕС и Киев искат да внушат, че са готови да отидат до немислими доскоро крайности, да използват всички забранени доскоро средства и методи.

С предизвикателното послание: „Е, и какво ще ни направите! Луди сме, самоубийци сме, как ще ни спрете да беснеем!“. С надеждата това налудно поведение да накара Москва да отстъпи.

А на Запад вече се говори за проклятието „Зеленски“ – един по един политици, които го хвалеха и подкрепяха, тупаха по рамото и прегръщаха, падат от власт. Байдън, Камала Харис, Олаф Шолц…

Напоследък все по ясно се забелязва, че Зеленски се вживява в ролята на „Уморения клоун“ – обикаля западните столици със скръбна мимика и пантомимика, проси съчувствие, разбиране. И пушкала, естествено. Клоунът Емет Кели по време на Голямата депресия в САЩ се превръща в икона на американския цирк с ролята на тъжния клоун „Weary Willie“ – Уморения Уили. Все по-близък е моментът, когато критична маса украинци ще осъзнае, че се бият с най-близките си роднини в полза на доказани врагове.

The American Conservative: „Ако съюзниците се бяха отказали от плановете за милитаризация на границата на Украйна с Русия, нямаше да има специална военна операция. Така че и на тях ръцете са им до лактите в кръв.

Тръмп още първия ден трябва да обяви, че Украйна няма да влезе в НАТО. Никога. И че Америка няма да воюва заради нея.“

Автор: д-р Илия Илиев, Труд

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews