Сирия между еуфорията и нов хаос. Празнуващите краха на династия Асад изтрезняват за опасност от нови размирици в Сирия и Близкия изток.

Западът приветства бягството на диктатора Башар Асад като поражение за Русия и Иран, но призовава за мирен преход със защита на етническите и религиозни малцинства. Ликуващите сирийци в Европа получиха леден душ: осем държави веднага спряха разглеждането на бежански молби; Германия им предлага завръщане в родината с 1000 евро джобни; Австрия и Нидерландия обмислят депортации; Турция като дом на половината от общо 6,4 млн. мигранти също иска да ги отпрати.

13-годишната гражданска война в Сирия приключи с победа на опозицията срещу режима, но де факто започва нов етап.

Кадрите с грабежи в президентския дворец и иранското посолство, изнасяне на пари от банки, стрелби из Дамаск и освобождаване на джихадисти от затворите вещаят напрегнати 12-18 месеца до провеждането на избори. Предстои спор за влияние между въоръжените групировки.

Абдикацията на Башар Асад – след обещания от бунтовниците да не нападат цивилни, руснаци и иранци – оставя страната на разнородни екстремисти. Част от тях са протурски, а начело е признатата за терористична организация „Хаят Тахрир аш Шам“, която опитва да загърби общо минало с „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. 42-годишният лидер Абу Мохамед ал Джулани, за чиято глава САЩ отдавна предлагат награда до $10 млн., изненадващо получи трибуна от телевизия CNN по време на рейда към Дамаск.

Джулани е от заможно сирийско семейство.

Радикализира го второто палестинско въстание срещу Израел през 2000 г. Отива в Ирак да се бие срещу американците и впечатлява Заркауи. Заловен, след 5 години по затвори е освободен през 2011. Получава финансиране от Багдади да изгради клон в Сирия. Поетапно къса с ИДИЛ и „Ал Кайда“, основава ХТШ и управлява провинция Идлиб.

Излезе на светло, използва истинското си име Ахмед Шараа и дава интервюта за западни медии. Настоява, че не е терорист, а еволюирал до умерен патриот.

Обещава мирен преход, национално съгласие, толерантност към малцинствата, разпускане на бойните фракции и обединението им в държавен силов орган.

Разбираем е песимизмът на експерти, според които над Сирия вече властва „Ал Кайда в костюми“ и няма как джихадисти да осигурят демокрация. Съюзът по неволя с протурските групи може да се разпадне без общия враг и предвид явни различия.

ХТШ са против репресии към шиити, алауити, кюрди, християни, друзи. Турция не харесва терористите и има кауза срещу кюрдите.

Краят на диктатурата на Асад (29 години Хафез и 24 години Башар) възроди тревоги от Арабската пролет. През 2011 народни протести свалиха режимите в Тунис, Либия, Египет, Йемен, отключиха кървави бунтове и граждански войни (Ирак, Сирия, Либия, Йемен).

Вместо да завърши с бягството на Башар към Москва, сирийският конфликт веднага пое към нов хаос.

Протурските групи атакуваха кюрдите, които са закриляни от САЩ и Вашингтон заплаши Ердоган. Американският контингент от 900 военни в източна и северна Сирия нанесе 75 въздушни удара по отделни клетки на „Ислямска държава“, за да не се възползват от властовия вакуум. Най-брутално подходи Израел с нахлуване в южна Сирия, 250 въздушни удара за унищожаване военни обекти и опасен арсенал на сирийската армия (въздушни, морски бази, ракети, оръжейни цехове и складове), преди да попаднат у джихадистите.

Развоят на ситуацията зависи от редица позиции и интереси.

Регионалните сили, начело със Саудитска Арабия, се разгневиха, че офанзивата на Израел саботира прехода и бъдещето на Сирия. Ирак, Йордания, Катар, Египет и Афганистан уважават народната воля за сваляне на Асад и отдават първостепенна важност на териториалната цялост, сигурност и независимост на Сирия от чужди влияния.

Факторите за замразяване на гражданската война през 2020 чрез зони на влияние – Русия, Иран и Турция, също са за неделимост, суверенитет и управление на националното съгласие. На среща в Катар те решиха, че е недопустимо Сирия да изпадне под контрола на терористи.

Иран е най-ощетен от падането на Асад, защото губи ключово звено от своята „Ос на съпротивата“ срещу Израел.

Схемата от проксита се разпада под ударите срещу „Хамас“ и „Хизбула“. Загубата на Сирия прекъсва пътя за доставки на оръжия и помощи към „Хизбула“ в съседен Ливан. Иран обяви, че ще адаптира своя подход и действия в зависимост от развоя на събитията в Сирия и региона.

Путин реши да запази сили за войната в Украйна, вместо да брани отказалия диалог с Турция и опозицията Асад.

За Русия ще е истинска загуба, ако трябва да освободи двете си сирийски бази – въздушната в Хмеймим и морската в Тартус, защото осигуряват влияние в Средиземно море, но също са логистични стъпки към Африка. Засега такъв риск няма, защото Русия и бунтовниците се разбраха да не си пречат.

Кюрдите са застрашени да загубят контрола в североизточна Сирия при турска офанзива, но такава е малко вероятна. Въпреки заявките на бъдещия президент Доналд Тръмп да изтегли военните от Сирия и Ирак, САЩ едва ли ще изоставят кюрдската зона, богата на петрол и храни.

Тръмп призова Пентагона да не влиза в „бъркотията“, а действащият президент Джо Байдън нарече падането на Асад „акт на справедливост, историческа възможност, но и момент на риск и несигурност“.

Евросъюзът е за суверенитет и национално съгласие в Сирия, ще подкрепи прехода и възстановяването на страната при спазване на човешките права, но не предвижда контакти с ХТШ.

Според Франция Сирия е изложена на големи заплахи, вкл. нестабилност и разцепление като в Либия и Ирак, затова няма място за екстремизъм и тероризъм.

Автор: Теодор Цеков, filternews

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews