Скоро трябва да бъдат започнати разкопките, които да намерят телата на близо 40 германски войници, екзекутирани от Френската съпротива през юни 1944 г. Това се случва след като наскоро бивш боец от Съпротивата наруши осем десетилетия мълчание, за да разкрие как германците са били застреляни в гора близо до Меймак в централна Франция.
98-годишният Едмон Ревейл е последният оцелял член от местния клон на съпротивителната група FTP (Francs-tireurs et partisans) и лично е свидетел на масовата екзекуция на място, наречено Le Vert.
В записани показания Ревейл описва как неговият отряд от 30 бойци придружава германски затворници през провинцията източно от Тюл. Тогава идва тежка заповед – затворниците трябва да бъдат убити.
Командирът на отряда, чието кодово име беше Ханибал, „плака като дете, когато получи заповедта. Но в Съпротивата имаше дисциплина“, спомня си Ревейл
„Той поиска доброволци да изпълнят заповедта. Всеки боец имаше кого да убие. Но имаше някои от нас – и аз бях един от тях – които казаха, че няма да участваме Беше ужасно горещ ден. Накарахме ги да копаят собствените си гробове. Убихме ги и ги заляхме с негасена вар. Спомням си, че миришеше на кръв. Никога повече не сме говорили за това.“
Ревейл, чието кодово име във войната е Papillon (Пеперуда), пази тайната в продължение на 75 години, дори от семейството си
Но през 2019 г. той стана от мястото си в края на местна среща на Националната асоциация на ветераните и обявява, че има какво да каже.
Кметът на Меймак Филип Бругер казва пред BBC, че това е като камък, който е паднал от съзнанието на Ревейл.
„През годините той е имал много възможности да разкаже историята, но никога така и не го е направил. Но той беше последният свидетел. Това беше бреме за него. Той знаеше, че ако не говори, никой никога няма да разбере .“
Преди обаче местните власти да успеят да предприемат допълнителни действия, идва пандемията от COVID. Едва преди няколко седмици случаят беше възобновен и историята се появи в местния вестник La Montagne във вторник.
Френски и немски историци потвърдиха събитията, описани от Ревейл.
Малко след Деня „Д“ на 6 юни 1944 г., бойците от Съпротивата организират нещо като въстание в Тюл, столицата на департамента Корез, по време на което между 50 и 60 германски войници са взети в плен. Но на 9 юни германците отвръщат с публичното обесване на 99 заложници.
Недалеч оттам на 10 юни дивизията на SS Das Reich избива 643 души в село Орадур-сюр-Глан, което оттогава остава празен паметник на случилото се.
Ревейл участва във въстанието на Тюл и след това се присъединява към ескортната група, която се насочва на изток.
„Никоя от групите на Съпротивата не искаше да има нищо общо със (затворниците). Не знаехме какво да правим с тях“, спомня си той.
В един момент някои от затворниците – тези, които идват от страни като Полша или Чехословакия – са отделени от останалите. И около 50 от тях пристигнаха в Меймак на 12 юни.
„Ако затворник искаше да пикае, той трябваше да бъде охраняван от двама от нас. Не бяхме планирали нищо за храна. Бяхме под заповедите на съюзническия команден център в Saint-Fréjoux. Именно те бяха тези, които дадоха заповеди да ги убием“, спомня си той.
Сред затворниците има и една французойка, която е сътрудничила на Гестапо. Никой от бойците на Съпротивата не искаше да я застреля, но теглили жребий кой все пак да я убие.
През следващите седмици служители от Германската комисия за военни гробове (VDK) се очакват в Меймак. Първата им задача е да използват наземни радари, за да установят точното място на гробовете.
Местни историци казаха, че през 1967 г. 11 германски тела са били ексхумирани от Le Vert, но разкопките са спрени и не са запазени данни за точното място на разкопките. Като се има предвид все още необработената чувствителност само 23 години по-късно, операцията беше обвита в тайна.
Въпреки това местен мъж, който е бил младо момче през 1967 г., си спомня, че е видял разкопките и е дал груба индикация къде може да са гробовете на останалите около 40 войници.
Ревейл , който става железничар след края на войната, е „донякъде поразен от медийното внимание“, казва Бругер.
„Той е мил старец. Бил е против насилието и в Съпротивата никога не е стрелял. Всичко, което той иска сега, е загиналите войници да бъдат запомнени и семействата им да знаят къде са погребани. Може би на това място ще да бъде поставен малък паметник.“
