Преди година Володимир и хората му изстрелваха всичките 40 дула на своята ракетна установка BM-21 ГРАД наведнъж. Сега те могат да си позволят да стрелят само по няколко по руските цели.
„Нямаме достатъчно боеприпаси за нашето оръжие“, обяснява той.
Неговото подразделение, 17-ти танков батальон, все още призовава Запада да осигури огнева подкрепа на украинските сили, които отчаяно се вкопчват в краищата на Бахмут – източният украински град, който Русия прекара месеци в опити да превземе.
Руските сили се доближават все повече до целта си да превземат града, но на огромна цена.
Докато, заедно с екип на BBC, войниците дебнат врага, Володимир получава обаждане да стреля с ракетната си установка по руска минометна позиция на около 15 километра.
Неговите хора премахват клоните, маскиращи автомобила им. Карат към празно поле на около километър и бързо отработват обхвата.
Те издигат дулата на ракетите към целта, докато скрит от погледа украински дрон, кръжащ отгоре, оценява тяхната точност.
Казват им, че първата им ракета е пропуснала на около 50 метра, така че коригират височината и изстрелват още две и бързо се връщат при дърветата за прикритие. Този път им се казва, че са уцелили целта.
Владимир обаче е разочарован, че не могат да направят повече.
„Можехме да предоставим повече подкрепа на нашите момчета, които умират там“
Той казва, че Украйна вече е изгорила собствените си запаси от боеприпаси за ГРАД, така че разчита на ракети, доставени от други страни. Владимир казва, че доставките идват от Чехия, Румъния и Пакистан. Той се оплаква, че ракетите с произход от Пакистан „не са с добро качество“.
Призивът на Украйна за повече оръжия и боеприпаси става все по-силен, колкото по-дълго продължава войната. Фокусът сега се готви за голяма офанзива. Но в същото време Украйна все още трябва да изразходва огромни ресурси само за поддържане на позицията си.
Въпреки скорошната поява на модерни оръжия – като танкове и бронирани превозни средства – Украйна остава силно разчитаща на по-стария си арсенал от съветската ера.
Произведената в Русия система за противовъздушна отбрана „Бук“, която може да насочва срещу самолети, дронове и ракети, все още е едно от нейните ценни притежания.
Това усъвършенствано оръжие е помогнало на Русия да поеме контрол над небето
Йозеф, командирът на „Бук“, казва пред BBC, че това е „цел номер едно за Русия“. Това обяснява изключителните грижи, положени за опазването му. Дългото превозно средство с радарния купол е заровено в дълбок изкоп, покрит с камуфлажна мрежа. Отгоре има две сиви ракети. Обикновено носи четири.
По-рано този месец онлайн изтекоха секретни американски документи – карти, диаграми и снимки – разкриващи подробни разузнавателни данни, събрани за войната.
Екипът на BBC пита Йозеф дали те са правилни, подчертавайки острия недостиг на ракети „Бук“. „Не, това не е вярно“, настоява той. Но признава, че „Бук“ се оказва труден за поддръжка и Украйна се нуждае от повече.
„Нямаме достатъчно“, казва той.
„Частите се чупят, а ние нямаме резервни, защото заводите, които ги произвеждат, не са в Украйна“
Йозеф не само оспорва част от съдържанието на тези изтекли доклади на американското разузнаване. Той се съмнява дали наистина са разкрили някакви тайни.
„Защо да се сърдим на американците? пита той. „Защото дадоха информация, която руснаците имат от 20 години? Смешно!“
Русия, смята той, винаги е знаела за възможностите на въоръжените сили на Украйна.
Но Русия все още не знае времето или мястото на очакваната офанзива на Украйна. Това ще бъде от ключово значение за връщането на територии и облекчаване на част от натиска, който се усеща по фронта на Украйна 1300 км. Където и да се случи, Русия ще трябва да пренасочи част от силите си.
Но Украйна също трябва да въоръжи и оборудва нови части, за да проведе тази офанзива. И двете страни се борят да изхранят фронтовата линия.
На друго място близо до Бахмут украинските войски от 80-та бригада вече използват стотици артилерийски изстрели на ден, за да се опитат да отблъснат настъплението на Русия.
Те вече използват част от оръжията, доставени от Запада. Сергей и хората му работят с британско леко артилерийско оръдие L119. Но Сергей казва, че и те имат нужда от дажби. Той казва, че стрелят средно по 30 патрона на ден.
„Имаме достатъчно хора за момента“, казва той. „Но имаме нужда от боеприпаси. Боеприпасите са най-важни“
Попитан дали това е най-добрата или пробивна година за Украйна, Сергей отговаря: „Ако тръгнем в настъпление тази година и си върнем о нашата земя, тогава ще спечелим. Но ако това не се случи, тогава нямаме ресурсите войната да продължи още пет до десет години.“
Владимир, командирът на „ГРАД“, е още по-прям. „Страната е изтощена, икономиката също“, казва той и добавя, че се опасява, че ако действията на Украйна на бойното поле не са решаващи тази година, подкрепата на Запада може да отслабне. „Също така се притесняваме, че нашите западни съюзници се уморяват да ни помагат.“