Васил Василев, журналист, предприемач, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ в специално интервю за SafeNews призова да дадем отпор за разделението на БПЦ. Според него срещу избора за патриарх на митрополит Даниил Видински ще бъде предприета подмолна дейност и яростна съпротива на зложелателства, които се подготвят в английски и американски централи.
SN: Г-н Василев, Светият Синод избра Даниил Видински за духовен водач на Българската православна църква. Какво предопределя този избор?
Той е първият светъл лъч на надежда, че България ще тръгне непред. Защото за всеобща изненада преодоля и за учудване на всички изградената стена, която трябваше да ни откъсне от нормалното общуване с другите православни църкви и да ни вкара отново в лоното на Цариградската патриаршия. Това наистина беше огромен скок. И не напразно милиони българи го посрещнаха с упование и надежда като знак, че нещо започва да се променя.
SN: Г-н Василев, какви предизвикателства очакват новия български патриарх?
Според мен, преди всичко подмолна дейност и яростна съпротива на всички, които искат да ни закопаят като народ и да ни лишат от нашите суверенитет и самостоятелност. Нека не забравяме, че тези хора имат огромни възможности, опит и сили, на които може да се противопостави единствено вярата на българския народ. Която вяра сега се олицетворява от Светейшия патриарх Даниил. Ние трябва да преборим тези вълни на ненавист, които съм сигурен, че ще ни връхлетят. Те ще ни връхлетят, защото са вдъхновени както от Константинополската патриаршия, така и от всички зложелатели на България извън границите ни, подпомагани от местните си слуги. Трябва да се подготвим да дадем отпор на тези зложелателства. Които в момента съм сигурен, че се подготвят в определени централи.
SN: Г-н Василев, кои имате предвид?
Американски и английски.
SN: Г-н Василев, патриарх Даниил печели само с три гласа пред съперника си митрополит Григорий Врачански. Можем ли да говорим за разделение на Светия Синод? Така както не са еднозначни и първите реакции след избора?
Това със сигурност ще бъде едно от средствата, които ще се опитат да вкарат за разделение на българския народ неговите зложелатели. Ще ни заплашват с разкол в Църквата. Това неминуемо щеше да се случи и ако беше избран, ако беше сложен някой от избраниците на Вартоломей. Нека не се съмняваме, че това ще е едно от оръдията. Доколко ще е успешно обаче, зависи от волята и единението на българския народ да защити православната си вяра. Да защити самостоятелността на своята Света Църква. Да не позволи чуждите посегателства да се нахвърлят върху нея. Нека не забравяме, че българската независимост е започнала с отхвърлянето на зависимостта от Цариградската патриаршия още през 1860 г. с Иларион Макриополски. Закрепено е с възстановяването на Българската екзархия през 1870 г. Сега имаше реална опасност ние да се върнем в старото положение от преди век и половина. Така да попаднем първо Църквата ни , а след това и държавата ни под чужда зависимост.
SN: Г-н Василев, ще успее ли Даниил да бъде патриарх обединител като Неофит?
Доколкото можем да видим отвън, той ще следва повелите на Светата ни Църква и Божиите закони. Убеден съм, че именно това ще му помогне да бъде обединител на всички тези избрани сили на българския народ, които искат запазването на нашата държава и народ. Запазването на независимостта на нашата Света Църква. А те са много повече от продажниците и изменниците и тази сволоч, която се опитва да ни вкарва в чужди схеми.
SN: Г-н Василев, каква ще бъде политиката на страната и в чужбина на Патриарх Даниил?
Не мога да кажа. За мен той ще следва църковните канони и божиите закони. И воден от чувството си за преклонение пред тях, той ще следва своя път. И този път неизменно е свързан с добруването на България.
SN: Г-н Василев, какви ще бъдат връзките на БПЦ с другите православни църкви оттук нататък?
Да се надяваме, че те ще бъдат все така сестрински, все така близки с всички православни канонически църкви. Светейшият патриарх Даниил ги изброи в словото си вчера. Това са: Руската, Гръцката, Сръбската, Северомакедоската, Румънската, Албанската православни църкви. С тези църкви би следвало да поддържаме най-тесни сестрински отношения.
SN: Г-н Василев, гост на интронизацията на патриарх Даниил бе и Вселенският патриарх Вартоломей. Но с двамата нямаше съслужение. Преди церемонията Вартоломей награди Бойко Борисов с най-високото отличие на Вселенската патриаршия – Кръстът на Света Богородица Преблажена. Какви са знаците от деня на избора и интронизацията?
Вартоломей стоеше като попарен по време на интронизацията на Негово Светейшество. Той като че ли не можеше още да повярва, че схемите му за разбиване на единството на БПЦ и за налагането на някое негово протеже начело на Църквата са се провалили. Той не можа да преглътне този факт. Явно, че донесе орден на Борисов, като че да го награди за усилията му в полза на неговите действия. Но можеше да си вземе ордена обратно и да се върне, защото нищо не беше свършено.
SN: Г-н Василев, борбата за независимостта на Българската Църква, както и вие казахте, води началото си от 1860 и започва като политически въпрос. Какво измерение ще има този въпрос с патриарх Даниил?
Нека не забравяме, че Патриарх Даниил, преди да стан патриарх, е бил Видински митрополит. Видински митрополит е и Екзарх Антим I. Т.е. те идват от едно място. Това е последната крепост на Българската държава преди падането ни под турско робство. Това е Видинското царство. И не случайно за духовен покровител Патриарх Даниил смята св. Ромил Бдински. Той е един от най-почитаните светци в тази област. Това също има значение. Патриарх Даниил, зная много добре, вярва във великото дело на Антим I. Както той, така и Патриарх Неофит се противопоставиха яростно и не разрешиха на Вартоломей да махне от двора на българската църква в Одрин паметника на Екзарх Антим I. За този дребен факт се води жестока борба от страна на фанариотите, които искат да премахнат символа на независимостта на Българската църква от място, което е пълно с български дух.
SN: Г-н Василев, каква ще бъде ролята на Негово Светейшество Патриарх Даниил в съвременните ни отношения, в политическия живот, в това, което се случва в държавата?
Нека първо да усетим надеждата, която той възбуди. Да може тази енергия да се превърне в съзидателна енергия за възвръщане на всичко онова, което сме загубили като нация, народ и държава, и суверенитет и самостоятелност. За да можем да градим сами своето бъдеще. Да не се осланяме само на чужди помощи и подаяния. А отново да се върнем и да стъпим на земята си, от която като Антей да черпим сили и да можем да отстояваме своята национална същност, самобитност, дух и да се запазим като народ.
