Френското предложение е плод на колективен труд на всички държави-членки на Европейския съюз. РС Македония трябва да осъществи необходимите реформи преди да се присъедини към ЕС. Двустранната историческа комисия има за цел да постигне консенсус в общата история на двете страни и да се напишат учебници, които споделят една и съща визия за общата история. Колкото повече РСМ забавя промяната на своята Конституция, тя забавя и членството си в ЕС. Това заяви в ексклузивно интервю за Агенция БГНЕС посланикът на Франция у нас Н.Пр. Жоел Мейер.
Страните от Западните Балкани имат своето място в ЕС, ако те наистина го искат.
„Това са ангажименти, които бяха препотвърдени в рамките на ЕС, но това решение за присъединяване не е автоматично за никоя страна. Тези страни трябва да покажат воля и способност да се приравнят към европейските стандарти. Това означава, че понякога трябва да се проведат някои доста трудни вътрешни реформи, трудни от гледна точка на икономиката, понякога трудни за обяснение на широката общественост, но ако искате да се присъедините към ЕС, то трябва да изпълните тези реформи“, заяви посланик Мейер.
Той посочи, че всяка кандидатура на държава ще бъде разглеждана въз основа на нейните лични постижения, не може да има глобално присъединяване, всяка страна трябва да покаже, че полага усилия за присъединяване към ЕС.
„Тъй като РСМ не е изключение от всичко, което казах досега, тя също трябва да изпълни определени реформи преди да се присъедини. Това, което вие наричате Френско предложение, е плод на колективен труд между всички държави-членки. Той позволи да се създаде перспектива за присъединяване на РСМ към ЕС, защото това е от интерес и на РСМ, и от интерес на всички европейци, които са нейни съседи, тоест те да имат за съседка държава, която отговаря на европейските стандарти, това представлява и фантастична възможност за разширяване на икономическите възможности на страните, бидейки част от европейския пазар“, обясни френският дипломат.
Посланик Мейер отбеляза, че предложението, което бе създадено, поставя условия и ясни ангажименти по отношение на поддържане на добросъседството и разбира се по отношения на общностите, които са част от македонската нация.
„В този смисъл РСМ трябва да промени Конституцията си – това е ангажимент поет от властите на РСМ с цел да включи в нейната Конституция българската общност и да вземе предвид правата на тази общност. Колкото повече РСМ забавя промяната на своята Конституция, тя забавя и членството си в ЕС. Не искам да подценявам усилията, които това изисква да се случи, които също трябва да се сблъскват със съпротивата на едно много националистическо общество, което може да бъде повлияно от мнението на трети страни – Русия, която има за цел да разделя обществата, но ако Скопие е приела да промени своята Конституция, то можем да считаме, че Скопие вижда по-голяма причина да се присъедини към ЕС. Този интерес от страна на РСМ продължава да бъде жив, това е информацията, която имаме и от контактите с РСМ, защото те виждат предимствата от присъединяването, те ще се ангажират и с промени в своята Конституция. Смятам, че сега трябва да се засили диалога, така че страната по-бързо да промени своята Конституция. Ако тя не го направи, правилата на играта са ясни“, каза посланик Мейер.
Той припомни, че между България и РСМ бе подписан Договор за приятелство и добросъседство.
„Има подписано споразумение между РСМ и България и по-късно е валидирано на европейско ниво, а освен това има и подписан Договор за добросъседство от 2017 г., който също включва определени ангажименти от двете страни. Той включва и зачитането на правата на българската общност в РСМ, оттогава има взети решения, така че това партньорство да работи. Например, създадоха се комисии, които да засилят икономическите връзки между страните, да се подсилят и културните връзки – има български артисти, които имат успех в РСМ. Тук си мисля и за двустранната историческа комисия, която цели да постигне консенсус в общата история на двете страни и идеята, на която е в даден момент да може да се напишат учебници, които споделят една и съща визия за общата история. Тоест било то и на институционално ниво, било то и на нивото на комисиите, виждаме общо желание и на двете страни към край на този конфликт“, заяви посланик Мейер.
Той смята, че македонските власти имат желание да гледат към бъдещето и смята, че европейските партньори, които контактуват с тях изпращат същото послание за нормализиране на отношенията със страните съседки и в това число с България.
„Трябва да внимаваме и с провокациите, които не са провокирани от властите всъщност, защото както тук така и във Франция виждаме екстремни групи, които правят тези провокации, които искат да засегнат най-националистическите чувства на нацията, но също така трябва да сме внимателни и с онези трети страни, които експлоатират тези слабости на страните в ЕС и НАТО и имат цел да ги разделят. За пълното нормализиране на отношенията трябва да насърчаваме властите да изпълнят поетите ангажименти с конкретни действия“, подчерта френският посланик.
Относно заплахите в региона посланикът подчерта, че агресията на Русия срещу Украйна преобърна геополитическото съотношение в цяла Европа, но най-вече в Югоизточна Европа. „Тази война създаде една обща реалност след заплахите, които Путин отправи за разполагането на тактически ядрени ракети в Беларус с цел заплаха към Европа и съюзниците от НАТО. Това не е само физическа заплаха за съюзниците от НАТО, но и заплаха за икономическия обмен между тях и трети страни, това е заплаха за международния статут на Черно море. За щастие, това което Путин не предвиди – европейските страни, които помогнаха на Украйна да се опълчи на Русия и страните, членки на НАТО, които засилиха своето единство, бяха бързи в отговора си, за да измислят начини за превенция срещу заплахите от страна на стопанина на Кремъл“, каза посланик Мейер.
Той даде за пример единодушието на НАТО в засилването на Източния фланг на алианса.
Сега ние взимаме важни решения и заради кризата след агресията в Украйна.
„Може и да не си даваме сметка, но в ЕС бяха взети решения, немислими преди по-малко и от 2 години. Факт е, че европейският комисар Тиери Бретон прави обиколка по държави с призив да произвеждат повече въоръжение, да помогнат на Украйна, но и да си осигурят суверенитета. Така малко по-малко ние придобиваме способност да осигурим собствената си отбрана, това не е различно от НАТО, в никакъв случай“, подчерта посланикът.
„Предвид сегашните руски лидери е трудно да си представим глобалната архитектура, но в подходящия момент, когато мирът бъде възстановен ще трябва да съберем всички важни международни актьори, всички лидери, така че да размишляваме над новия международен ред, в съгласие с Хартата на ООН, която забранява нападането на трета страна без изрична причина, но също така да вземем и предвид амбициите за сигурност на всяка една отделна страна. Русия не иска да бъде част от семейството на европейския континент, но ние отново ще се справим, защото когато украинският народ се възстанови, когато войната свърши, когато украинците решат, че са готови, Русия отново може да стане важен актьор в международната система за сигурност. Сега обаче трябва да се борим срещу режим на Путин, за това той да изтегли своите войски от Украйна и да признае международните ѝ граници, включително и Крим“, заяви пред БГНЕС Н.Пр. посланик Жоел Мейер.
