През 2007 година и разузнавателното досие на Франческо Гулино е публично оповестено, благодарение на журналиста Христо Христов. Гулино, роден в Италия датски гражданин, започва работа за българските тайни служби през 1971 г. Именно той е убиецът на Георги Марков през 1978 г.

Марков е бил отровен, вероятно с рицин, инжектиран от отровна топка, след пробождане в крака с върха на специално пригоден чадър на автобусна спирка в Лондон.

Нов датски документален филм на журналиста Улрик Скоте разкрива някои невероятни подробности за живота на Гулино, който изглежда е бил заподозрян в множество убийства, сексуално отклонен фашист и известен измамник, пише DW.

Вербуван от българските тайни служби

Кариерата на Гулино като агент започва през 1970 г., когато е арестуван в България за контрабанда и нелегална търговия с употребявани автомобили. Малко по-късно той е вербуван от българските тайни служби и получава кодовото име „Пикадили“.

През 1978 г. в негова чест е организирана обилна вечеря от висши служители на българските тайни служби, които го изпращат в Лондон по времето, когато е убит Марков. Всички документи за последвалия период са извадени от досието на Пикадили през 1990 г. и са унищожени.

Шефът на разузнаването по време на убийството Владимир Тодоров е осъден през 1992 г. за унищожаване на документи по делото. Неговият началник и съзаклятник зам.-министърът на вътрешните работи генерал Стоян Савов се самоуби, за да избегне съд.

Комунистическият шпионин с фашистки симпатии

Но това, което българските тайни служби не знаят и което разкрива документалният филм на Скоте е, че Гулино цял живот е бил фашист. Датският журналист притежава екземпляр на Гулино от „Майн Кампф“ на Хитлер и календар със снимки на Мусолини.

Неприятните политически пристрастия на Гулино също изиграват роля в сексуалните му отклонения. Като дете той прекарва няколко години при леля си в Италия, която държеше публичен дом. Очевидно оформен от това преживяване, той търси компанията на проститутки през целия си живот.

Третият живот на Гулино: порнограф

Той плаща на някои от тези проститутки да се увиват в нацистки знамена по време на секс или да позират във фашистки униформи. За тези и други порнографски изображения Гулино наема фотостудио и наема секретарка. Той се представяше за фотограф и модерен агент и изискваше порнографски снимки или сексуални услуги в замяна на работа като модел.

Датският документален екип откри над 100 от тези изображения. Скоте каза на DW, че в неговите очи подчертаните сексуални предпочитания на Гулино са неговият „трети живот“ наред с външно уважаваното му съществуване и работата му като таен агент.

Замесен ли е Гулино в друго убийство?

Документалният филм на Скоте разкрива за първи път, че пристрастието на Гулино към проститутките го е направило заподозрян в друго дело за убийство, а именно това на проститутката Хане Уит, която беше убита в Копенхаген в новогодишната нощ на 1989 г. Уит имаше снимка на себе си на кон на нощното си шкафче. На гърба й било написано „Яздене с Гулино“.

На разпит от полицията Гулино казва, че е бил на парти по време на смъртта й, което според датските полицейски досиета е потвърдено по телефона от гостите на партито, посочени от Гулино.

Въпреки това, попитани от създателите на документалния филм, всеки от тези гости казва, че нито е прекарал вечерта с Гулино, нито някога е бил разпитван от полицията. Дори датската полиция не може да обясни как се е появило очевидно фалшивото алиби на Гулино.

Трикове, лъжи и уклончиви отговори

През февруари 1993 г. Гулино е разпитан от датските тайни служби PET и Скотланд Ярд. Разследващите са получили прочистеното досие на „Пикадили“ от България и разпитваха Гълино за убийството на Марков.

По време, по време на разпит, Гулино се върти и дава уклончиви отговори. Понякога не казва нищо или сам задава въпроси. Той се е научил как да се държи на разпит от българските тайни служби през 70-те години, когато е преминал специално обучение за агент. Останалото може да се отдаде на естествения му талант да поставя димни завеси.

Той твърди, че досието на „Пикадили“ е фалшиво и каза, че не може да обясни фалшивите паспорти, които съдържа. Гулино признва, че е бил в Лондон през 1978 г., но каза, че нито познава Марков, нито го е убил.

Какво знаят датските тайни служби?

Поради липса на категорични доказателства, които да го свързват с убийството с чадър, се налага разследващите да го пуснат. Според Скоте обаче това е само половината истина.

Той е видял информация, която показва, че Гулино е предал важна информация на PET. Той все още се опитва да разбере каква точно е била тази информация. В замяна на това Гулино очевидно е получил разрешение да напусне Дания и да отиде в Австрия, където е изтеглил датската си пенсия от консулството.

Нов източник на информация

Но откъде идва тази нова информация? Сутринта след като Гулино е разпитан за убийството на Марков през 1993 г., той се появява на прага на свой приятел в Копенхаген – журналиста и режисьора Франко Инверници. Гулино бил развълнуван.

През следващите месеци компанията му фалира и Гулино се премества при приятеля си. През това време той разказва на Инверници историята на живота си и му дава документи, тетрадки и снимки, уж за филм, който Инверници трябва да направи за Гулино и „истинската история на убийството на Марков“. Шест месеца по-късно Гулино напуска Дания.

Предметите, които Гулино дава на Инверници, чиято съпруга се появява в документалния филм, бяха основата за новия филм. Скоте и екипът му интервюират Гулино в австрийския град Велс през 2021 г.

И така, кой беше Франческо Гулино? Сексуално девиантен фашист? Търговец на изкуство? Таен агент? Заподозрян в множество убийства? Известен измамник и лъжец? Гулино умееше да бъде всичко и всеки, имаше приятели навсякъде, имаше подходяща история за всеки и отговор на всеки въпрос, колкото и да е изпитателен.

Както показва този наскоро открит материал, не е възможно да се намери истинският Франческо Гулино под десетилетията на истории, лъжи и полуистини. Може би никога не е имало истински Франческо Гулино.

Що се отнася до Улрик Скоте, Гулино е преди всичко хамелеон, което от своя страна го превърна в идеалния таен агент.

Гулино умира сам вкъщи през лятото на 2021 г. Трупът му беше намерен седмица след смъртта му. Той е кремиран и погребан анонимно. Скоте казва, че точно преди да умре, Гулино се е обадил още веднъж на датския филмов екип. Всичко, което можеха да чуят в другия край на линията, било хриптене и стържещ звук.