Великият Едуин Хъбъл, на когото е кръстен най-известния телескоп, заявява на днешния 30 декември „Не сме сами във веселената“.
Това става през 1924 г., когато астрономът Хъбъл оповестява съществуването на други галактики.
Това променя схващанията за Вселената като цяло.
До този момент са наблюдавани само обекти от нашата галактика Млечен път. До тогава астрономите смятали, че цялата вселена се изчерпва именно с тази галактика. На практика думата галактика произлиза от гръцкото название на Млечния път.
Първият, който споменава за наличието на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият философ Демокрит.
За първи път Млечният път е наблюдаван през телескоп от Галилео Галилей през 1610.
Той открива, че галактиката е съставена от огромен брой звезди. Едва през 1750 г. Томас Райт спекулира в труда си „Оригинална теория, или нова хипотеза за Вселената“, че галактиката е въртящо се тяло от много звезди, които са свързани помежду си чрез гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.
Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по онова време, Хъбъл успява да идентифицира няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, включително и мъглявината Андромеда.
През 1921 г. Харлоу Шейпли съобщава, че галактиката Млечен път е дълга точно 300 хил. светлинни години. Или 10 пъти по-голяма, отколкото са си мислили всички по онова време. За изчисленията си той използва няколко цефеиди.
Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл наблюдава, са само облаци от газ, които не се намират много далече.
За да докаже, че тези мъглявини не са толкова близо, Хъбъл използва цефеида от Андромеда, за да изчисли разстоянието до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на почти 1 млн. светлинни години, което надхвърля дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод – тези мъглявини са извън нашата галактика и съответно вселената не се изчерпва само с нея.
Шейпли пише на Хъбъл следното: „Не знам дали съжалявам или съм доволен за тази развръзка на проблема с мъглявините. Може би и двете.“
Въпреки победата си над своя професионален съперник, Хъбъл не се оказва сто процента прав. До смъртта си той настоява, че наблюдаваните от него обекти извън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.
Една година по-късно Хъбъл съставя и широко използваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда различните типове галактики в системата, която днес познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.
Благодарение на космическия телескоп, носещ името на този проницателен и изтъкнат астроном, ние успяваме да надникнем много по-далече от това, което той някога си е представял.
За 34 години от пускането на Хъбъл през 1990 г. са направени над милион наблюдения, заснети са повече от стотици хил. снимки на повече от 50 хил. небесни обекта.
Също така телескопът помогна на учените да определят приблизителната възраст на Вселената (13,7 млрд. години), да установят, че в центъра на повечето галактики има черни дупки, да наблюдават образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.
Още новини четете в рубрика „Живот“
