7 седмици остават до влизането на Тръмп в Белия дом. Това може да са и последните дни, в които Русия и Украйна ще имат възможност да дадат последен тласък на бойните си действия и възможност за надмощие в войната, която продължава вече над 2 години и половина.
В своята предизборна кампания Доналд Тръмп обеща да прекрати конфликта в рамките на един ден след встъпването си в длъжност и назначи бившия помощник по националната сигурност и пенсиониран генерал-лейтенант Кийт Келог за специален пратеник за Русия и Украйна с мандат да преговаря за примирие.
Тъй като времето, преди бъдещият президент на САЩ да влезе отново в Белия дом на 20 януари, изтича, украинската армия, подкрепяна от Запада, и нахлуващите сили на Кремъл са се мобилизирали да завземат територия и каквото и да е тактическо предимство, с което могат могат да увеличат влиянието си преди разговорите да започват.
„Предстои да се направи предложение от Доналд Тръмп, което ще промени правилата на играта“, каза Джеймс Никси, ръководител на програмата Русия-Евразия в мозъчния тръст Chatham House в Лондон.
Това прави следващите два месеца до встъпването в длъжност на новия президент на САЩ потенциално опасен, тъй като залогът и за двете страни е много голям.
„Всички предполагат, че предстоят преговори и както украинците, така и руснаците искат да бъдат в най- добрата позиция за тях“, каза високопоставен западен служител, пожелал анонимност, тъй като не е упълномощен да коментира публично. „Тъй като и двете страни полагат повече усилия, рискът от грешни стъпки става все по-голям.“
Доказателствата за ескалация са навсякъде – най-вече в думите и делата, идващи от Москва. През последните седмици Русия разположи хиляди войници от Северна Корея, изстреля нов вид ракета срещу Украйна и дори разхлаби предпазителя за използването на нейните ядрени оръжия.
Кремъл също каза, че американска противоракетна база в Полша ще бъде „приоритетна цел за потенциална неутрализация“.
Руските сили засилиха интензивността на операциите си в източната част на Украйна този месец, според Института за изследване на войната (ISW), завземайки 574 квадратни километра територия от 1 ноември, което е по-висок процент от по-рано тази година или през 2023 г.
Междувременно президентът на САЩ Джо Байдън накара западните сили да дадат на Киев разрешение да изстреля ракети с голям обсег на цели в Русия.
Киев и Москва имат други причини да искат бърз край на войната. „И двете страни са в надпревара с времето, не само заради Тръмп, но и защото и двете имат системни, ендемични проблеми“, каза Никси.
Според Никси Украйна изпитва недостиг на работна сила и изглежда е „на път да загуби тази война“. Русия пък намери подкрепа от Северна Корея и Китай, но икономиката и е подложена на натиск от отслабващата рубла и руският президент Владимир Путин досега се въздържа да нареди нова мобилизация.
Представители на НАТО смятат, че Русия печели позиции на бойното поле, но на висока цена. Тя губи около 1500 войници на ден. Украйна се държи, макар и трудно.
„Не е лесно, но не е свършило. Това не е загубена кауза“, каза адмирал Роб Бауер, председател на военния комитет на НАТО.
Путин още се бие
Външният министър на Норвегия, Еспен Барт Ейде, подозира, че последните седмици от войната може да са критични, тъй като условията на примирието могат да определят живота на хората в Украйна за поколения напред.
„Тези исторически решения между страните винаги ще оставят наследство.“, добави той.
С наближаването на втория мандат на Тръмп, съюзниците на Украйна решиха да хеджират своите залози. В допълнение към разрешението на Киев да изстреля ракети с голям обсег на Русия, западни служители се срещнаха през последните дни, за да обсъдят как да постигнат най-добрия резултат, ако Тръмп наложи някакъв вид преговори през януари.
Доклади във Франция предполагат, че Лондон и Париж са обсъдили евентуално изпращане на войски като част от мирна инициатива.
Изборът на Тръмп за мирен пратеник също е поучителен. През април 80-годишният Келог е съавтор на стратегически документ, призоваващ за продължаване на въоръжаването на Украйна, но само ако Киев се съгласи да участва в мирните преговори с Русия. За да убеди Путин да се ангажира, Келог твърди, че САЩ „трябва да предложат отлагане на членството на Украйна в НАТО за продължителен период в замяна на всеобхватно и проверимо мирно споразумение с гаранции за сигурност“.
Има само един проблем с всички приказки за мир
„Има малко доказателства, че Путин наистина иска да преговаря“, каза западният служител, цитиран по-горе. „Той може да бъде търпелив, когато това е в негов интерес.“
Канадският външен министър Мелани Жоли предупреди, че рискът от преговори с Путин би бил той да се прегрупира и да нахлуе отново. „Наистина мисля, че Путин няма червена линия“, каза тя.
„Истинската заплаха, пред която сме изправени, е или той да реши да напусне, да се превъоръжи и да нахлуе отново, или да направи това и другаде.“
Нападението на Путин не е ограничено до зоната на непосредствения конфликт. Западните правителства са в повишена готовност за война в така наречената „сива зона“ у дома, както и в Украйна.
Западни служители обвиняват Кремъл в поставяне на колети бомби в самолети, опити за целенасочени убийства и извършване на атаки срещу критична инфраструктура като железопътни линии, подводни кабели и електрически мрежи.
Така че, ако Путин не е за мир, какво иска?
Отговорът, според Nixey от Chatham House, е разширяване на войната.
„Той наистина вярва, че е във война с по-широкия Запад и е намерил нов начин да се справи с това, като призовава и обединява сили с това, което той нарича „глобалното мнозинство“, каза Никси и добави „Путин наистина иска да доведе до разпадане основан на правила международен ред, колкото и да е опърпан и несъвършен“.
