Над половината от българите (60%) смятат, че инвазията на Русия в Украйна е заплаха за сигурността на България, по данни от националния доклад за България в последния „Стандартен Евробарометър 98“, проведен у нас между 18 януари и 8 февруари.
56% от запитаните възприемат действията на ЕС в отговор на кризата като защита на европейските ценности. Увеличава се одобрението за общата външна политика на ЕС сред българите, доближавайки се до средното ниво за ЕС (България – 61%; ЕС – 70%). Над две трети от българските граждани са съгласни с необходимостта от засилено сътрудничество в областта на отбраната (71%) и инвестирането на повече средства в отбранителни способности (63%).
По отношение на енергийните и финансовите трудности, предизвикани от военната ескалация, над две трети от българските граждани одобряват инвестирането от страна на ЕС във възобновяеми енергийни източници (76%), в намаляването на вноса на руски газ и петрол в името на глобалната сигурност (69%) и в повишаването на енергийната ефективност на сградите с цел трайно намаляване на зависимостта от внос на енергоносители (80%).
На челно място като най-важни проблеми се подреждат покачването на цените и икономическата ситуация (62%). С много отчетлив ръст на второ място у нас като предизвикателство се нарежда миграцията (България – 32%; ЕС – 17%).
Значително мнозинство оценява състоянието на националната икономика като лошо (80%), докато на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (63%). Когато става дума за предизвикателствата на национално ниво, българите споделят общоевропейските приоритети – справяне с инфлацията и подобряване на международната обстановка, стабилизиране на доставките на енергия. Мнозинството от респондентите (76%) счита Съюза за организация, която притежава необходимия потенциал да се справи с предизвикателствата в международен план.
Инициативата на ЕС за общия механизъм за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU е оценена от половината българи като ефективна. Българите в по-голяма степен застават зад стимулирането на инвестициите в частния сектор, но в много по-малка степен се заявяват в подкрепа на общия паричен съюз, базиран на еврото, общата енергийна политика и единния цифров пазар.
В рамките на изследването се събират данни и за нагласите към медийната среда. Въведен е индекс на доверието към отделните медийни канали. Българите и останалите граждани на ЕС декларират еднакво ниско доверие в медиите като цяло (България – 39%; ЕС – 38%) . Най-ползваната като източник на информация медия в България е телевизията в традиционния ѝ вариант (90%), след това се нареждат социалните мрежи (51%), интернет (35%) и радиото (25%). Отчита се възходяща тенденция в оценката за обществената вреда от дезинформацията. Българите и другите европейските граждани в еднаква степен възприемат фалшивите новини като проблем както в национален план (76%), така и за демокрацията по принцип (83%).
