Имперското минало на Русия тегне над Москва. Стените и кулите на Кремъл карат посетителите да се чувстват като малки петънца на Червения площад.

„На пет мили разстояние изпитвам подобно чувство, когато отида в Victory Park. Това е разтегнат комплекс от музеи и мемориали, построени в чест на победата на Съветския съюз над нацистка Германия“, пише Уил Вернон в коментар за BBC.  „Централната част – масивен квадрат с обелиск висок 141,8 м- 10 см за всеки ден от Великата отечествена война, както съветите нарекоха участието си във Втората световна война след нацистката инвазия.“

Там, в Националният ден на руското знаме, на площада се разпъва огромен трикольор – уж най-големият в страната.

Обградено от твърди редици руски войници, знамето се развива, докато военен оркестър свири патриотична музика. Директорът на музея изнася реч, като подчертава, че подобни поводи „обединяват нашия народ“.

„Кремъл по-активно насърчава патриотични събития като тези след пълномащабното нахлуване в Украйна“, пише Вернон за BBC.

В самия музей има изложба, посветена на „героите“ от „специалната военна операция“. Информационни табели сравняват руските войски, воюващи в Украйна, със съветските войници през Втората световна война.

Пред коренспондентът на BBC прокремълският блогър и университетски преподавател Андрей Афанасиев Патриотизмът казва, че по-важен по време на война и че това, което той нарича „войната на Запада срещу Русия“, е накарало руснаците да осъзнаят, че са сами.

„Можеш да разчиташ само на себе си, на страната си и на армията си. Определено патриотизмът е по-висок от преди. Войната ни мобилизира и обединява“, казва той.

Вернон пита Андрей дали смята, че войната върви зле за Русия.

„Не бих казал така“, отговаря той. „Вярвам в успеха на Русия. Ние сме готови за победа.“

По руската държавна телевизия също се говори за „успехи“ и „напредък“, но реалността е друга.

„Руските военни разбират, че са в сериозна ситуация. Те са загубили територия… моралът изобщо не е много висок“, казва пред BBC руски военен анализатор, който желае да остане анонимен поради опасения от последствия. „Те не са подготвени за съвременна война. Загубите са големи.“

Казва ли се на президента истината за реалната ситуация на бойното поле, питам коренспондентът на BBC?

„Разбира се, че не“, казва той. „Лъжата се случва по цялата командна верига. С нарастването на информацията тя става все по-изкривена.“

Анализаторът твйрди, че руските офицери в Украйна, изправени пред контранастъплението на Киев, са „нервни“, защото „просто се държат“.

Не само руските военни са разтревожени. Цялостното усещане, което получавам в Москва, е като общо състояние на нервност. И има много поводи за притеснение.

През юни Евгений Пригожин вдигна бунт и тръгна към столицата. Лидерът на наемническата група „Вагнер“ след това беше убит при мистериозна самолетна катастрофа, което доведе до обвинения за намеса на Кремъл.

„По-рано този месец стойността на рублата се срина. Добавете към това атаките с дронове срещу Москва, които се превърнаха в почти всекидневие“, пише Вернон.

Докато руснаците изглежда не се тревожат за тези събития поотделно, като цяло мнозина признават, че са загрижени за настоящето, както и че се страхуват за бъдещето

Сцената в парк Горки – московската версия на лондонския Хайд парк – е идилична, със семейства, които се разхождат по насипа и карат ролери. Точно срещу него обаче е внушителната сива сграда на руското министерство на отбраната, на върха на която е разположена противовъздушна система.

Това е поразителен контраст: ракетна система земя-въздух до перфектния парк.

„Системата за противовъздушна отбрана не ме притеснява“, казва Святослав. „Нека поставят ядрена ракета там, ако ще се чувстват по-добре от това. Одобрявам това, което се случва, трябва да анексираме цяла Украйна.“

Една жена, Ирина, казва, че тя също не е много обезпокоена от наличието на ракети в центъра на руската столица.

„Настроението ми е стабилно, психиката ми вече се адаптира. Пикът на притеснението ми мина. Но се надявам всичко да се реши по добър начин.“

Малко московчани носят дрехи със символи, подкрепящи войната – дори когато не се пекат на слънце
Павел е на разходка със съпругата си Олга. Те не са съгласни относно войната в Украйна: Олга подкрепя Кремъл и вярва, че Украйна е виновна, докато съпругът й казва, че Русия е виновна.

„Притеснявам се за безпилотните самолети, които падат върху Москва“, признава Павел. „Но решихме, че няма да говорим за политика – за да не се караме и да се провокираме“.

Много хора изглежда не са склонни да се спират и да се замислят над това, което се случва в градовете в Украйна – по-малко от един ден път с кола.

Има малко индикации за „военна треска“ сред московчани, въпреки казаното от Андрей Афанасиев

Много малко хора ходят по улиците в дрехи, изобразяващи буквата Z или други символи на войната на Русия. Сред повечето има безразличие, примирение или кротко приемане.

Това настроение преобладава и сред много от тези в коридорите на властта, според източник, близък до Кремъл, който говори с BBC при условие за анонимност.

„Чиновниците в президентската администрация са или репресирани, или депресирани. Те са работили там толкова години, че не знаят нищо друго. Те са песимисти за бъдещето, но просто се пускат по течението. Няма друг избор “, казва източникът.

Казва, че хората се страхуват да говорят:

„Няма опозиция на Путин в Кремъл“.

Сега страхът е дълбоко в Москва. В малка стая, скрита на върха на търговски център, се провежда среща на опозиционни активисти. Те са подредили маса с бисквити, напитки и закуски.

Водещ на срещата е Юлия Галямина, местен политик, която е една от малката шепа опозиционери, които не са били хвърлени в затвора или принудени да избягат от Русия.

„Всяка седмица някой друг е арестуван“, въздъхва тя. „Винаги съм готов да почукам на вратата. Чувствам се сам, но мисля, че постъпвам правилно. Моят народ трябва да има политици в страната си.“

Някои от активистите не желаят да назоват истинските си имена.

„Аз съм антивоенен активист, който просто има късмет, че все още не е в затвора“, казва още една от тях, също на име Юлия.

Тя напуска университета, след като няколко преподаватели изразиха подкрепа за военната операция на Кремъл. Вернон я пита какво послание има за хората на Запад, които смятат, че всички руснаци подкрепят войната.

„Искам да кажа, че тук има много антивоенни хора и антивоенни активисти… човечеството така или иначе ще победи. Ние се борим тук и ще дадем всичко от себе си.“