12 незабравими цитата от „Алиса в страната на чудесата“.

„Алиса в страната на чудесата“ е една от онези вълшебни книжки, които те завладяват и те карат да се връщаш към тях отново и отново, независимо на каква възраст си. Защото ни кара да вярваме в чудесата. А те, чудесата, са навсякъде около нас. Само трябва да си отворим очите.

Историята е вдъхновена от разходка с лодка, на която присъстват Луис Карол и семейството на Хенри Лидел. Докато плават по река Темза в Оксфорд, той разказва на най-малката дъщеря Алиса и двете й по-големи сестри една история за малко момиченце, което се казва също като нея. От тази набързо измислена приказка по-късно се ражда книгата, която става любима за цели поколения.

В първоначалната версия, която се появява за първи път през 1864 г. като коледен подарък, Лудият шапкар и Чеширският котарак все още не са представени като персонажи. Те се появяват година по-късно в издадената удължена версия на книгата.

Ето 12 любими цитата, които ни карат да се усмихваме:

1. „Алиса се засмя:

– Няма смисъл да опитвам – каза тя. – Човек не може да вярва невъзможни неща.

– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно – каза Царицата. – Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска… Хайде!“

2. „- Но аз не искам да бъда сред луди хора.

– О, нямаш избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда.

– Откъде знаеш, че съм луда?

– Трябва да си. Иначе нямаше да си тук.“

3. „Ама тогава – рече – щом светът няма никакъв смисъл, защо да не му го съчиним?“

4. „- Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.

– Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.

– И… какво правят там? – запита отново Алиса

– Каквото е редно – случват се.“

5. „… – Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.

– Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата… но ще ти кажа нещо… точно тези хора са най-добрите на света.“

6. „Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.“

7. „Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“

8. „Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова“, рано или късно ще ти стане лошо.“

9. „- Колко дълго е завинаги?

– Понякога само една секунда.“

10. „- Налейте си още малко чай – рече много сериозно Мартенския Заек на Алиса.

– Аз изобщо не съм пила – отвърна докачено Алиса. – Как мога да си налея още?

– Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо – каза Шапкаря. – То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.

– Никой не ви пита за вашето мнение – отсече Алиса.

– Кой прави сега забележки на другите? – запита тържествуващ Шапкаря.

Алиса не знаеше какво да отговори, но си наля малко чай…“

11. „Шапкаря отвори широко очи, като чу това, ала каза само:

– Защо гарванът прилича на писалищна маса?

Ето, сега ще се позабавляваме! – помисли Алиса. – Радвам се, че почнаха да задават гатанки.

– Мисля, че мога да отгатна – добави тя гласно.

– Значи мислите, че можете да кажете отговора? – рече Мартенския Заек.

– Точно тъй – отвърна Алиса.

– Тогаз кажете туй, което мислите – продължи Мартенския Заек.

– Това и правя – бърже отвърна Алиса. – Поне…поне мисля туй, което казвам…то е все едно, нали…

– Ни най-малко не е все едно! – каза Шапкаря. – Та вие значи искате да кажете,че „Аз виждам туй, което ям“ е все едно като „Аз ям туй, което виждам“!

– Значи искате да кажете – добави Мартенския Заек, че „Аз харесвам туй, което получавам“ е все едно като „Аз получавам туй, което харесвам“!

– Значи искате да кажете – добави Катерицата, която изглежда говореше в съня си, – че „Аз дишам, когато спя“ е все едно като „Аз спя, когато дишам“!

– Все едно е при тебе – каза Шапкаря.“

12. „Ти много добре знаеш, че не си истинска.

– Истинска съм! – възкликна Алиса и се разплака.

– Няма да станеш по-истинска, като плачеш – отбеляза Туидълди. – Излишно е да рониш сълзи.

– Ако не бях истинска не бих могла да плача…“