След първите американски удари във войната с Иран от месец насам тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда даде знак за навлизане в нов етап на конфликта, който миналия петък отбеляза първите си шест месеца.

„Ще ги ударим силно. Ще има отговор“, заяви Тръмп пред журналисти в понеделник, малко след като Иран нанесе ракетни удари по американски военни обекти в Йордания в отговор на американските атаки срещу иранския остров Ларак предишната нощ.

Американското издание Axios съобщи, че Вашингтон може да преминава към нова стратегия „нито война, нито мир“, при която САЩ периодично нанасят удари по Иран, без да се въвличат в продължителен конфликт.

Каква точно е стратегията на Тръмп сега и може ли американската армия да я поддържа, докато войната навлиза в седмия си месец?

Какво се случи в понеделник?

САЩ нанесоха удари по военни цели на остров Ларак в Ормузкия проток, близо до стратегическото иранско пристанище Бандар Абас. Вашингтон заяви, че американските сили са поразили две ирански ракетни установки, за които твърди, че Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) се е подготвял да използва за разпръскване на морски мини в протока.

Иранските медии съобщиха за трима загинали. Впоследствие Иран изстреля ракети по две военновъздушни бази в Йордания, на които са разположени американски военнослужещи и техника.

Йордания заяви, че е прехванала осем ракети. В отговор Тръмп обеща да отвърне, като заяви:

„Ще ги ударим силно“.

Говорейки на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Бишкек, Киргизстан, иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че неговите сили ще прекратят огъня, ако САЩ направят същото и ако изпълнят ангажиментите си по временното споразумение, подписано през юни за прекратяване на войната, вдигане на санкциите и отваряне на Ормузкия проток.

Това споразумение обаче вече изтече и до голяма степен се разпадна заради разногласия, породени от неясните му формулировки.

Размяната на огън в понеделник беляза първите преки атаки между двете страни от повече от месец насам и породи опасения, че конфликтът може да се върне към по-интензивна военна фаза.

Тръмп обаче заяви пред медиите, че подновените бойни действия не означават непременно връщане към пълномащабна война. Той каза, че Ормузкият проток е в „изключително добро състояние“, като същевременно твърди, че финансовата система, армията и ръководството на Иран са били до голяма степен отслабени.

„Това не означава, че няма да ги ударим. Ще видим какво ще се случи“, заяви той.

Как се промени военната стратегия на САЩ по време на конфликта?

Подходът на администрацията на Тръмп към войната с Иран се променя непрекъснато. Той започна с пълномащабна военна кампания, продължила 40 дни, последвана от прекратяване на огъня, което впоследствие беше удължено.

През юни Техеран и Вашингтон подписаха меморандум за разбирателство (MoU), с който се договориха за прекратяване на огъня и започване на по-широки мирни преговори в рамките на 60 дни.

Неясните формулировки на меморандума, особено по въпроса кой ще има цялостен контрол над Ормузкия проток, доведоха до разпадането му само за няколко седмици. САЩ и Иран се обвиниха взаимно в нарушаване на условията.

Това доведе до подновяване на американските удари по Иран през юли, а Техеран отново отвърна с атаки срещу американски военни обекти и друга инфраструктура в съседните държави от Персийския залив.

По-скоро напоследък администрацията на Тръмп премина от продължителни военни действия към икономически натиск. Промяната дойде на фона на информации в американските медии, че американските сили изпитват недостиг на боеприпаси в Близкия изток, особено на ключовите ракети-прехващачи Patriot, използвани за защита от ирански дронове и ракети.

Администрацията на Тръмп обаче отрича да остава без оръжия.

Миналата седмица министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт обяви кампания за икономически натиск срещу Иран, като заяви, че Вашингтон ще атакува финансовите му интереси по целия свят.

Той каза, че САЩ ще насочат ударите си към източниците на приходи на Иран, включително петрола; ще наложат санкции на 60 „субекта“, за които твърдят, че улесняват продажбите на ирански петрол. Той  заплаши и други държави и компании, които правят бизнес с Техеран, с възможността да им бъдат наложени вторични санкции.

Бесънт заяви, че иранските удари са доказателство, че Техеран „реагира кинетично, защото губи икономически“. Той аргументира тезата, че новите санкции започват да го „нараняват“.

Управителят на Централната банка на Иран Абдолнасер Хемати отговори, че твърдението, че икономиката на страната се срива, е „неправилно“.

„Казвам на американския президент, че разполагаме с достатъчно чуждестранна валута“, заяви той на пресконференция.

Насочват ли се САЩ към стратегия „нито война, нито мир“?

Според наблюдатели настоящата ситуация все повече прилича на нестабилна междинна фаза, в която възможностите за решение бързо се изчерпват.

Нито една от двете страни не изглежда да търси незабавно връщане към пълномащабна война, но и двете демонстрираха готовност да отговарят военно, когато смятат, че интересите им са застрашени.

В понеделник Axios съобщи, че администрацията на Тръмп обмисля стратегия, при която периодично ще атакува Иран, за да гарантира безопасното извеждане на петролните танкери от региона на Персийския залив.

Според изданието планът за спорадично подновяване на американските удари срещу Иран все още не е одобрен от Тръмп.

Иран фактически затвори жизненоважния Ормузки проток в началото на март след началото на войната и оттогава не е позволил на корабоплаването да се възстанови напълно, като понякога допуска преминаването само на няколко кораба, които определя като „приятелски“.

Сега и двете страни твърдят, че контролират водния път. Иран периодично обстрелва плавателни съдове, които се опитват да преминат без негово одобрение, докато Тръмп твърди, че американските военноморски сили успешно ескортират корабите.

След разпадането на меморандума и подновяването на американските удари по Иран през юли Техеран заявява, че отказва да води дипломатически преговори с Вашингтон. Иран е провеждал разговори единствено с Оман относно бъдещото управление на Ормузкия проток.

Трита Парси, директор и съосновател на базирания в САЩ Quincy Institute, заяви:

„Да бомбардираш периодично една държава означава да водиш вечна война. Няма как да бъде иначе. Администрацията изглежда се отказва от опитите да реши проблема военно, икономически или дипломатически и вместо това прибягва до постоянна война, за да го управлява. Това е пълно поражение спрямо първоначалната позиция на САЩ, че войната ще продължи не повече от четири дни“.

Устойчива ли е новата стратегия на Тръмп за спорадична война?

Анализатори посочват редица причини, поради които САЩ може да не са способни да поддържат натиска върху Иран за неопределено време.

Мохамад Еслами, изследовател в Техеранския университет, заяви, че в крайна сметка администрацията на Тръмп се опитва да води „пресметнат“ конфликт с Иран заради контрола над протока, който преди началото на войната е бил напълно и свободно отворен за всички морски превози.

„Трябва да имаме предвид, че тази война се основаваше на погрешни преценки във Вашингтон и в момента изглежда, че те са много уверени в решенията си относно развитието на войната срещу Иран“.

Но според него рискът е, че спорадичните удари ще доведат до допълнителна ескалация на напрежението в региона.

Негар Мортазави, старши анализатор в базирания във Вашингтон Center for International Policy, смята, че новата ескалация е станала неизбежна след разпадането на меморандума за разбирателство.

„Иран ясно е заявил позицията си: ако Вашингтон се върне към меморандума, Техеран също ще се върне; ако САЩ продължат да поставят на първо място военния натиск, Иран ще ескалира“, заяви Мортазави.

Еслами добави, че докато Иран твърди, че е постигнал рамка за споразумение с Оман относно бъдещото управление на Ормузкия проток, „американците смятат, че в момента не се нуждаят от никакво дипломатическо споразумение“.

„Вместо това те искат да изчакат до междинните избори в САЩ през ноември и да продължат да оказват икономически натиск върху Иран“, каза той.

Междувременно трафикът през протока остава на исторически ниски нива – от около 100 кораба дневно преди войната до средно едва седем кораба дневно по време на конфликта.

Съществува и политическата цена, която Тръмп плаща за продължаването на войната. Рейтингът му на одобрение в САЩ е спаднал до 33%, тъй като по-високите цени на бензина и продължителният конфликт засилват вътрешнополитическия натиск върху него.

Каква е позицията на Израел?

Войната срещу Иран започна като съвместна американско-израелска военна кампания, но сега двете държави изглежда имат различни приоритети.

Миналия месец израелският премиер Бенямин Нетаняху отново заяви, че е решен да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, въпреки липсата на доказателства, че Техеран в момента разработва такова.

От априлското първоначално прекратяване на огъня Израел официално е нанесъл удари по Иран само веднъж, но е заемал възпрепятстваща позиция спрямо меморандума от юни, отказвайки да се изтегли от Южен Ливан, въпреки че споразумението предвижда прекратяване на огъня на всички фронтове.

Приоритетът на САЩ обаче е да намерят изход от войната. Това включва повторно отваряне на Ормузкия проток и намаляване на икономическите и политическите разходи от конфликта, докато страната се приближава към междинните избори през ноември.

Тук интересите на двамата съюзници вече не съвпадат.

Al Jazeera/превод: SafeNews