Откриха морски същества, които се хранят с пластмаса и я превръщат в много по-голяма заплаха.

Най-малките парченца пластмаса в океана могат да станат още по-опасни, след като бъдат изядени от едно морско същество!

Проучване на Университета в Тел Авив разкрива тревожни данни за взаимодействието на микропластмасата с морските екосистеми, като изтъква нова заплаха за здравето на океаните. Това изследване разкрива, че филтриращите морски същества играят важна роля в промяната на състава и поведението на микропластмасата, което води до непредвидени опасности за морските обитатели.

Цикъл на замърсяване с микропластмаса

Докато предишни изследвания са се фокусирали върху опасностите от поглъщането на микропластмаса от морските животни, това изследване го доразвива, като разглежда как тези частици се променят, след като са били обработени от филтриращите същества. Изследването, ръководено от докторантката Еден Харел заедно с професорите Ноа Шенкар и Инес Цукер, се фокусира по-специално върху асцидиите – морски организми, известни със способността си да филтрират малки частици от водата. Целта на изследователите е да разберат как микропластмасата се трансформира, докато преминава през храносмилателната система на тези същества.

„Целта ни беше да проучим дали и как пластмасата се променя, след като премине през храносмилателната система на морски организъм, и как този процес влияе върху наличието на пластмаса и нейната достъпност за други организми“, обяснява Шенкар.

В контролирана лабораторна среда екипът симулира океански условия с асцидии и въвежда два вида микропластмаса: полистирен (PS), типична пластмаса, и полимлечна киселина (PLA), биоразградима алтернатива, продавана като екологична.

Те наблюдават процесите на филтриране, храносмилане и отделяне в продължение на 48 часа. Резултатите показват значителни разлики между двете пластмаси. Асцидиите ефективно отстранили 90 % от полистиролните частици в рамките на два часа; по-късно обаче тези частици били освободени обратно във водата след храносмилането. За разлика от тях, при частиците на полимлечната киселина се наблюдава значително намаляване на концентрацията и те изглежда се разпадат по време на храносмилането на по-малки, неоткриваеми наночастици. Това навежда на мисълта, че докато някои микропластмаси остават непокътнати, други могат да се разпаднат на по-малки части, което потенциално увеличава въздействието им върху околната среда.

Микропластмаси, маскирани като органични вещества

За да изследват трансформациите, които микропластмасите претърпяват по време на храносмилането, изследователите използват Раманова спектроскопия, за да анализират частиците, изхвърлени от асидиите. Изненадващо те откриват, че тези пластмасови частици вече не са разпознаваеми като пластмаса, а изглеждат като органична материя поради фекалната обвивка, придобита в храносмилателната система. Констатациите разкриват, че микропластмасовите частици се отделят от храносмилателната система на асцидите, покрити с фекален слой, и вероятно морската среда също идентифицира тези частици като този органичен материал. Тази трансформация увеличава риска тези частици да бъдат консумирани от други морски животни, които се хранят с фекалии, като по този начин микропластмасата допълнително се внедрява в хранителната верига. Освен това покритието от фекалии насърчава растежа на бактериите и позволява на замърсители като тежки метали и остатъчни органични съединения да полепнат по тези частици, което ги прави още по-опасни. Пластмасовите частици претърпяват много трансформации в околната среда, превръщайки се в преносители на замърсители и болести в хранителната верига.

Въздействие върху морските фекалии

Проучването изследва и как микропластмасата влияе върху свойствата на изпражненията, които са основен източник на хранителни вещества за много морски организми. Изпражненията, съдържащи микропластмаса, показват забележителни промени в поведението.

Бързо потъване: За разлика от обикновените изпражнения, които потъват бавно и осигуряват храна на намиращите се под тях организми, изпражненията с микропластмаса потъват бързо на океанското дъно. Това лишава морските организми във водния стълб от важен източник на храна. Локално натрупване: По-бързото потъване води до натрупване на фекалии и микропластмаси в близост до филтриращите устройства, а не до равномерното им разпръскване в океана. Това натрупване може да доведе до повишаване на нивата на въглерод и азот на морското дъно и да насърчи цъфтежа на водораслите, който нарушава морските екосистеми.

Сложността на микропластмасовото замърсяване

Това изследване показва, че замърсяването с микропластмаса е много по-сложно, отколкото се е смятало досега. Трансформацията на пластмасите чрез биологични процеси води до неочаквани последици за морската среда. Замърсяването с пластмаса в морската среда има много неочаквани измерения и понякога нито ние, нито околната среда можем дори да го разпознаем като пластмаса. Микропластмасовото замърсяване прониква в морските екосистеми по непредсказуем начин, това изследване е напомняне за справяне с тази криза.

Тъй като микропластмасата се е превърнала в преносител на замърсители, нарушава хранителните вериги и вреди на околната среда. Ето защо, за да се справим с този проблем, се нуждаем от по-добра стратегия, която да включва създаването на системи за управление на отпадъците и материали, щадящи околната среда, без да се раздробяват на вредни наночастици.

Източник – Times of India/Превод:SafeNews