Зловещ тайнствен звук в океана плаши учените и моряците от години.

Преди десетилетия във водите около Антарктида хората чуват странен звук: повтарящ се шум, който звучи като крякане на патица, ако патицата е гигантски кракен. В годините след първото съобщение за така наречената биопатица през 1960 г. учените се мъчат да го обяснят. Все още нямаме пълен отговор, но новата работа по анализа на звуците на Bio-Duck предполага, че каквото и да го издава, то води разговор.
В продължение на десетилетия както учени, така и моряци свидетелстват за уникалните, странни звуци в океана. Звукът е наречен „биопатица“ – въпреки че не звучи като патица – и можете да го чуете от записа по-долу. Сега изследователите са анализирали отново един от тези мистериозни записи от 1982 г., документиран в южния басейн Фиджи в Тихия океан, и са стигнали до заключението, че това е разговор между различни животински говорители.

„Може би говорят за вечеря, може би родителите говорят на децата си, а може би просто коментират този луд кораб, който продължаваше да се движи напред-назад, теглейки дългата нишка след себе си“, казва в изявление Рос Чапман, изследовател по подводна акустика от Университета на Виктория и автор на изследването.

Първоначално слушателите смятат, че дълбоките морски звуци не са естествени.

„Този звук представлява нискочестотен звуков импулс. Звучи почти механично“, отбеляза по-рано Денис Риш, морски биолог от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания. „Така че, ако го чуете за първи път, не бихте си помислили непременно, че е животно, но е много силен. Можете да го чуете през зимата в целия Южен океан.“

Учените записват тези необичайни механични шумове с помощта на масив от хидрофони, които засичат подводни звуци и които те влачат зад кораб. Различните хидрофони позволили на изследователите да идентифицират различните говорители.

„Открихме, че обикновено има няколко различни говорители на различни места в океана и всички те издават тези звуци“, обяснява Чапман. „Най-удивителното нещо беше, че когато един говорител говореше, другите бяха тихи, сякаш слушаха. Тогава първият говорител спираше да говори и слушаше отговорите на другите.“

Чапман представи работата на екипа си на 187-ата среща на Акустичното общество на Америка.

Океаните са много големи, много дълбоки и много трудни за изследване от хората. Често се казва, че знаем повече за Марс, отколкото за морското дъно. Така че не е изненадващо, че там долу се крият неща, които не сме виждали, и животинско поведение, което не можем да идентифицираме. За пръв път биологичните патици са регистрирани във водите на Антарктика, а по-късно и край западното крайбрежие на Австралия. През 2014 г. най-накрая е получен отговор: с помощта на етикети, които записват поведението им, учените успяват да свържат звука с антарктическите дребни китове (Balaenoptera bonaerensis). Китовете издават звуци, които са подобни на записите на звука на Bio-Duck.

Случаят е приключен? Не съвсем, казва Чапман.

Подобни звуци, записани в други океани около Австралия и Нова Зеландия, не са били свързани с наблюдения на животно, което означава, че това може да е друг китоподобен, който издава звуци, подобни на тези на биологичната патица. Чапман изучава звуковия пейзаж на южния океан от 80-те години на миналия век, когато записи разкриват, че биологичната патица или нейният братовчед с по-висока честота, биологичната гъска, се чуват навсякъде в Австралия и Нова Зеландия.

„Звукът беше толкова повтарящ се, че в началото не можехме да повярваме, че е биологичен“, обяснява той. „Трябва да разберете, че този вид изследване на океанския шум беше в начален стадий по онова време. Оказа се, че всеки ден научавахме по нещо ново за звука в океана, докато се задълбочавахме в данните – това беше наистина вълнуващо време за нас.“

Дори ако звукът е издаван от антарктическите малки китове, в него все още има загадка. Не знаем каква е целта на виковете.

Но Чапман е сравнително сигурен, че естеството на записите, които той и екипът му са анализирали, е обратна връзка, като разговор. А целта на този разговор също е загадка.

„Това винаги е било въпрос без отговор в съзнанието ми“, казва Чапман.

Може би по-нататъшните изследвания ще го разкрият.

Източник – Mashable, Science Alert/Превод:SafeNews