Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски представи новия си екип и първоначалната оценка за състоянието на ключови сектори в земеделието, включително горите, напояването и държавните земеделски предприятия.

В структурата на министерството ще работят четирима заместник-министри: Иван Палигоров (горско стопанство), Крум Неделков (животновъдство), Красимир Чакъров (втори стълб на подпомагането) и Янислав Янчев (директни плащания и растениевъдство).

Още в началото на анализа министърът очерта сериозен проблем с противопожарната подготовка в горите

По негови данни са изпълнени едва около 55% от необходимите мерки за превенция на пожари, като оставащите дейности трябва да бъдат завършени до края на юни, за да се избегне рискът през активния сезон.

Той посочи и рязко влошаване на финансовото състояние на държавните горски предприятия – от близо 500 млн. лв. печалба през 2023 г. до очаквана загуба от около 22 млн. лв. през 2025 г. Според него това е резултат от натрупани проблеми и слаб контрол върху ресурсите.

В сектора на водите и напояването ситуацията също е определена като критична. Министерството управлява 19 язовира, като за повечето са необходими сериозни инвестиции за ремонт и безопасност, без към момента да има точна финансова оценка на нужните средства.

Особено внимание е отделено на четири ключови язовира – Огоста, Тракиец, Пясъчник и Домлян, които изискват около 50 милиона евро за ремонт и модернизация. Само за стартиране на проектните процедури ще са нужни около 1 милион евро.

„Ремонтът на 15 от тях е толкова голям, че експертите не могат да го остойностят“, заяви министърът.

Той подчерта и сериозни проблеми в „Напоителни системи“ – стабилно финансово състояние, но ограничен бюджет, който блокира държавната подкрепа за земеделските производители и поддържането на инфраструктурата.

В животновъдството са отчетени задължения от около 2,3 млн. евро, свързани с обезвреждане на животински отпадъци, както и натиск върху производителите на мляко заради свръхпроизводство в Европа.

Министърът съобщи и за забавяне на договора за градозащита, което временно оставя части от страната без ефективна защита от градушки. Новата обществена поръчка е за периода 2026–2028 г.

„Градушката не пита – тя просто удря“, заяви той.

Сред най-сериозните проблеми са и неизползвани европейски средства

Неизползвани европейски средства са общо над 600 млн. лв. по различни програми, включително по Програмата за развитие на селските райони и стратегическия план. Министърът предупреди, че има риск да бъдат загубени още около 200 млн. евро през 2026 г.

Като основна причина той посочи лошо планиране и административни забавяния, като заяви, че ще бъде поискано изключение от правилото N+2, за да се избегнат нови загуби.

Абровски отчете и сериозни забавяния в изпълнението на интервенциите за 2026 г., както и риск от нови санкции по линия на държавните помощи и земеделските земи. В същото време министерството подготвя реформа в схемите за подпомагане – по-малко на брой, но по-стабилни и предвидими във времето.

„Искам земеделските производители да знаят какво да очакват днес, утре и след години“, заяви министърът.

Ключов приоритет остава и създаването на електронен регистър за маслодайната роза, който да гарантира проследимост на продукцията – от полето до крайния продукт, включително българското розово масло.

Министерството поставя три основни дългосрочни приоритета: реформа на земеделското земеползване и прекратяване на „войната за земя“, развитие на напояването като ключов фактор за сектора и значително намаляване на административната тежест. Според министъра земеделските производители трябва да бъдат освободени от излишни административни процедури, които могат да се автоматизират чрез наличните регистри.

Източник: Нова