Затягат контрола върху особения търговски управител – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, беше приет на първо четене от временната комисия по бюджет и финанси към Народното събрание.

Гласуването премина с 13 гласа „за“, без нито един „против“ и 4 „въздържал се“

Това показва сравнително широка подкрепа в рамките на комисията.

Предложенията са внесени и представени от депутата Стефан Белчев от „Прогресивна България“, който е сред основните инициатори на промените. Законодателният пакет е насочен към засилване на контрола върху стратегически обекти в енергийния сектор, свързани с нефт и нефтени продукти, които се определят като част от критичната инфраструктура на страната.

Основният акцент в промените е свързан с ролята на така наречения особен търговски управител – фигура, въведена през 2023 г., която има правомощия да поема оперативното управление на компании при рискове за националната сигурност, обществен ред или снабдяването с ключови ресурси.

Законопроектът цели да засили именно надзора върху неговата дейност.

Според предложените текстове особеният търговски управител ще бъде задължен да предоставя редовни отчети до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Предвижда се това да става ежемесечно, като отчетите трябва да бъдат подготвяни в кратък срок след изтичането на съответния период.

Освен административния контрол, законопроектът въвежда и нов елемент – съдебен контрол върху определени ключови действия на управителя. Става дума най-вече за сделки с висок обществен и икономически ефект, включително разпореждане с акции, дялове или значими активи на засегнатите дружества.

Идеята, според вносителите, е да се постигне по-голяма прозрачност и баланс между държавния контрол и защитата на правата на собствениците и акционерите. В същото време се цели и намаляване на риска от злоупотреби или непрозрачни решения при управлението на стратегически компании.

В законопроекта се предвиждат и промени, свързани с валидността на определени сделки

Създава се  процедура за съдебно оспорване на нищожни действия, извършени от особения управител. Така се въвежда по-ясна правна рамка за контрол и защита при спорни казуси.

Според Стефан Белчев целта на реформата е да се гарантира по-голяма сигурност и предвидимост в сектора, както и да се укрепи енергийната стабилност на страната, без да се нарушават конституционните права на засегнатите страни.

Владислав Панев – стъпка в правилната посока

Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че поправките в закона от 2025 година са били проблемни, така че настоящият законопроект е стъпка в правилната посока. Той отправи въпрос защо на заседанието на комисията не присъства особеният управител на „Лукойл“ у нас, тъй като по последни данни предприятието отчита загуба и би било полезно да се даде обяснение.

Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че няма да участва в гласуването на законопроекта, но препоръча на председателя на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов да се изиска позиция от дирекция „Съдебна защита“ към Министерството на финансите дали поправките в закона биха влошили позицията на България при евентуални арбитражни дела срещу нея.

От своя страна Проданов заяви, че поема ангажимента такова становище да бъде изискано от финансовото министерство.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС заяви, че парламентарната група ще се въздържи от подкрепа на предложените текстове, въпреки че те са юридически адекватни

По думите му тези поправки могат да бъдат използвани от собствениците на активите на „Лукойл“ у нас за завеждане на дела. Горанов посочи, че казусът с „Лукойл“ е бил съгласуван с правителството на САЩ, тъй като рафинерията е под щатски санкции и добави, че би било добре настоящите поправки в закона също да са били съгласувани, преди да се предложат.

Според Цончо Ганев от „Възраждане“, представляваната от него парламентарна група е предупреждавала в предишния парламент, че поставянето на особен търговски представител начело на „Лукойл“ ще доведе само до това България да бъде осъдена и да плаща обезщетения за милиарди евро.

По думите му, по-подходящо би било България да проведе преговори с компанията майка на „Лукойл“ за да придобие рафинерията, отколкото да плаща милиарди под формата на обезщетения.

Източник: БТА