Израел и САЩ няма да позволят разполагането на мироопазващи сили близо до Газа. Това означава, че разполагането на неутрални сили може да бъде само такова, което подпомага израелските планове за етническо прочистване.
Идеята за разполагане на защитни или мироопазващи сили в Палестина не е нова
След като Израел беше установен чрез кланета и етническо прочистване през 1948 г., ООН създаде своя Организация за наблюдение на примирието (UNTSO), за да наблюдава прилагането на споразуменията за примирие между Израел и арабите от 1949 г.
През 1974 г. ООН изпрати и Силите за наблюдение за прекратяване на военните действия (UNDOF) в подкрепа на прекратяването на огъня между Израел и Сирия. А през 1978 г. Временни сили на ООН в Ливан (UNIFIL) бяха разположени на ливанска територия. Нито една от тези групи не успя да спре израелския огън.
След повторното нахлуване на Израел в окупирания Западен бряг и клането в Дженин през 2002 г., бившият президент на Съединените щати Бил Клинтън събуди отново идеята за международни сили на палестинска територия. С избухването на геноцида в Газа през октомври 2023 г., това предложение отново започна да получава дипломатическа подкрепа. През май 2024 г. Арабската лига призова за разполагане на мироопазващи сили. Организации като Атлантическия съвет подкрепиха идеята, както и различни западни представители, включително германският министър на външните работи.
През юли тази година, конференция на високо ниво, водена от Франция и Саудитска Арабия, също предложи „международна стабилизационна мисия“ в Газа, основана на покана от Палестинската администрация. Идеята беше подновена след обявения глад в Газа. Несъмнено подобни действия, въоръжени или невъоръжени, не само би биха били законни съгласно международното право, но и могат да са начин за спазване на международноправния принцип за отговорност за защита.
Ключовият въпрос обаче е:
Как биха функционирали подобни сили за защита в реалния живот? Разглеждайки геополитическата реалност, е трудно да си представим, че биха могли да работят без израелско съгласие. Израел се радва на пълна, безусловна подкрепа от САЩ. Той вече демонстрира, че би действал агресивно срещу всеки опит за пробив на обсадата на Газа. Всяка сила за защита, която се опита да влезе в Палестина без израелското съгласие, би била атакувана, преди да успее дори да се доближи. Следователно, единствената възможност е Израел и САЩ да се споразумеят за това.
Това може да се случи единствено при техните условия
Първата стъпка в тази посока вече е направена с разполагането на подкрепяната от САЩ Хуманитарна фондация за Газа (GHF). Оттогава Израел и наемниците на GHF са убили най-малко 2416 палестинци, търсещи помощ, и са ранили над 17 700. Филип Лацарини, генерален комисар на Агенцията за подпомагане на палестински бежанци UNRWA, нарече действията „мерзост“ и „смъртоносен капан, който струва повече животи, отколкото спасява“. Експерти на ООН осъдиха вплитането на израелското разузнаване, американските изпълнители и двусмислените неправителствени организации. Координационният орган на ООН за спешна помощ осъди операциите на GHF като опасен и умишлен опит за превръщане на помощта в оръжие.
Неотдавнашните разкрития на The Washington Post, че планът на президента на САЩ Доналд Тръмп за превръщане на Газа в „Ривиера на Близкия изток“ все още е на масата, дават индикация как мироопазващи сили биха могли да се превърнат в реалност. Планът, наречен „Възстановяване на Газа, икономическо ускорение и трансформация“ (GREAT), предвижда разполагането на чуждестранни сили като част от 10-годишното попечителство над ивицата Газа, спонсорирано от САЩ.
Контингентът ще бъде сформиран от частни изпълнители, наети от GHF, докато израелската армия ще отговаря за цялостната сигурност. Това на практика би означавало продължаване на геноцида и етническото прочистване на палестинците под наблюдението на чуждестранни наемници. Това със сигурност не е видът защитни сили, които пропалестинските поддръжници на идеята биха искали да видят, но е единствената реално възможна към момента.
Днес насърчаването на идеята за защитни сили не само отваря пътя за реализирането на плана на Тръмп, но и отвлича вниманието от най-стратегическата и въздействаща форма на намеса:
прекратяване на международното съучастие и налагане на санкции срещу Израел. Това е възможно и реално. Миналата година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която държавите-членки се ангажират с частични санкции срещу Израел.
През август колумбийският президент издаде втори указ, забраняващ износа на въглища за Израел. Малко след това Турция обяви пълно спиране на всички търговски връзки и затваряне на своите морски пристанища и въздушно пространство за израелски кораби и самолети.
Ако Южна Африка, Бразилия и Нигерия спрат да доставят енергия за Израел, това би имало огромно краткосрочно въздействие. Китай би могъл да спре своите компании да експлоатират пристанището Хайфа. Глобалният Юг има единствената сила да спре глобалната верига за доставки на геноцида, като блокира непрекъснатия поток от суровини и компоненти.
Хайдар Ейд и Джамал Джума (Al Jazeera)Превод:SafeNews
