Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей наскоро отхвърли предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп за възобновяване на преговорите по ядрената програма на Иран. Той заяви, че ако едно споразумение е съпроводено с принуда и резултатът му е предварително определен, „това не е сделка, а налагане и тормоз. 86-годишният Хаменей, който като политически и религиозен лидер на Ислямската република има последната дума по всички въпроси.
Хаменей отхвърли твърдението на Тръмп, че САЩ са унищожили ядрените възможности на Иран.
„Ислямската република вярва, че може да спечели точки, като демонстрира сила. Стратегията за демонстриране на сила обаче може да се обърне срещу Иран този път“, смята Менаше Амир, експерт по Близкия изток.
Той посочи, че Иран е загубил голяма част от регионалното си влияние, като Хамас, Хизбула, бунтовниците хути и прокси групите в Ирак и Сирия са значително отслабени.
Ако иранското ръководство не е готово поне публично да се дистанцира от конфронтационната си политика към Запада, това може да направи нова война неизбежна.
Откакто дойде на власт по време на революцията през 1979 г., ръководството на Ислямската република отказва да признае правото на Израел да съществува и редовно заплашва да го унищожи.
През юни израелски и американски сили атакуваха ирански ядрени съоръжения в 12-дневна война. Западните страни отдавна обвиняват Иран, че тайно работи по ядрени оръжия.
Техеран отрича обвинението и твърди, че ядрената му програма е изключително за граждански цели и производство на енергия. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обаче многократно е предупреждавала, че обогатяването на уран в Иран се приближава до ниво, подходящо за оръжейни цели.
Ядрените инспекции са преустановени засега на фона на санкциите
След възстановяването на всички санкции на ООН на 28 август, Иран заяви, че счита сътрудничеството с МААЕ за излишно.
Али Лариджани, ръководител на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, заяви, че страната няма да изпълни споразумение, сключено в Кайро с МААЕ, което призовава Иран да сътрудничи с агенцията. По-късно той добави, че всяко искане на МААЕ за ядрени инспекции ще трябва да бъде представено „за преглед“ на секретариата на Висшия съвет за национална сигурност.
„Няма съмнение, че рискът от конфликт е много висок, но изявленията на Али Хаменей и Али Лариджани показват, че Ислямската република все още не иска да се откаже напълно от споразумението. Те се опасяват, че един прибързан ход може да даде повод на Израел или САЩ да започнат военен удар“, коментира Хамидреза Азизи, експерт по Близкия изток в Германския институт за международни въпроси и сигурност.
Експертът посочи, че още преди 12-дневната война с Израел иранското ръководство е заплашило да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрени оръжия.
Техеран обаче не изпълни тази заплаха. Вместо това се опита да постигне споразумение с МААЕ, за да предотврати активирането на механизма за бързо връщане на санкциите.
„Ръководството на Ислямската република е в дилема. От една страна то не иска предишните му заплахи да изглеждат неефективни и празни, но от друга страна, всяко грубо и безмилостно действие може да провокира израелска атака срещу ирански ядрени съоръжения“, посочва Азизи.
Има ли иранският режим план?
Според Азизи, иранският началник на сигурността Лариджани се опитва да намери изход от задънената улица, тъй като в момента няма ясен път напред.
„Това, на което сме свидетели в момента, е отново един вид стратегия за управление на кризи от страна на Ислямската република. Тя просто иска да спечели време, докато се намери решение“, каза експертът.
Има признаци, че каналите за комуникация между Иран и Запада остават отворени.
Непреките преговори между Иран и САЩ все още не са прекъснати, а Иран преговаря паралелно и с Европа.
Потенциална размяна на затворници между Франция и Иран също е знак, че диалогът между Техеран и Запада не е напълно прекъснат.
Иранското външно министерство потвърди условното освобождаване на Махдие Есфандиари, ирански гражданин, затворен във Франция по обвинения в насърчаване на тероризма в социалните медии.
Преди това Франция и Иран са разговаряли за размяна на Есфандиари срещу френска двойка, задържана в Иран. В момента обаче не е ясно дали френските граждани ще бъдат освободени.
Иран редовно използва задържането на западни граждани като средство за оказване на натиск, за да наложи политическите си искания и да постигне отстъпки в преговорите.
Ядреното споразумение от 2015 г., което предвиждаше ограничения върху иранската програма в замяна на отмяна на санкциите, беше прекратено през 2018 г., когато Доналд Тръмп изтегли САЩ от него. В отговор Иран ограничи ангажиментите си и започна да обогатява уран до 60% — ниво, близко до прага за изработване на ядрено оръжие.
Преди седмица Иран заяви, че вече не е обвързан с „ограниченията“, свързани с ядрената му програма, като същевременно потвърди ангажимента си за дипломация. Това се случи в деня на изтичането на международното споразумение, сключено във Виена преди 10 години.
Споразумението, подписано от Великобритания, Германия, САЩ, Русия и Китай, имаше за цел да регулира ядрените дейности на Ислямската република в замяна на вдигане на санкциите на ООН, които тежко засегнаха иранската икономика.
Срокът на споразумението изтече на 18 октомври, точно 10 години, след като текстът беше утвърден в Резолюция 2231 на ООН. Споразумението постави на Техеран ограничение за обогатяване на уран до 3,67% и предвиждаше стриктно наблюдение на ядрените му дейности от МААЕ.
Източник: Международни медии/Превод:SafeNews
